туристическо лого на България

Министър Боршош: Членството в Шенген е възможност, от която България може да се възползва, но може и да пропусне

Членството в Шенген е възможност, от която България може да се възползва, но може и да пропусне, каза министърът на туризма Мирослав Боршош по време на кръгла маса на тема „България в Шенген – предизвикателства и възможности за туризма“, организирана от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).

БТА е медиен партньор на форума.

Сред проблемите пред бизнеса той открои тези, свързани с работните и туристическите визи и изрази надежда в рамките на форума да чуе предложения от деловите среди за решаването им. Министърът пое ангажимент да бъде не само координатор, но и двигател на желаните промени и увери бизнеса, че в негово лице ще види адекватен и делови партньор.

Д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, посочи по време на дискусията, че организацията разполага с необходимата експертиза и разчита на партньорство.

Д-р Меглена Плугчиева, посланик на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и модератор на форума, изтъкна, че целта на дискусията е да се направи анализ на проблемите и подготвянето на предложения за решението им. Тя изрази удовлетвореност, че страната вече има редовно правителство и пожела дълъг политически и държавнически живот.

Директорът на дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи (МВнР) Георги Воденски обясни, че проблемът на министерството е в кадровия недостиг и докато не бъде разрешен той, няма как да се подобри достъпът до услугите на консулските служби за издаване на визи. Той допълни, че от страна на МВнР са били изпратени писма до Министерството на финансите, което обаче отказва да отпусне допълнителни средства за административни бройки.

Ние се опитваме да разрешаваме проблемите, като командироваме допълнително хора, но докато не бъде решен проблемът с кадрите, няма как да очакваме чудеса, каза той.

Николай Ванчев, експерт в дирекция „Консулски отношения“ в МВнР, посочи, че в българските консулски служби има по един консул, технически сътрудник и в някои от тях по едно местно лице, но когато някой от екипа не е на работа, капацитетът намалява наполовина.

По думите му заплатите във външно министерство са на едно от най-последните места в държавната администрация, като младите дипломати и стажант аташета получават възнаграждения в размер на 1200 – 1400 лева. Има свободни места за консули, но никой не иска да ги заеме, каза той.

Милена Георгиева, зам.-изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, обясни, че платформата за електронно подаване на документи за сезонните работници с право на престой до 90 дни в страната работи добре и призова работодателите да се възползват от нея, защото това би било улеснение за тях.

В рамките на възможностите, които имаме, помагаме на бизнеса чрез реорганизация на нашата дейност, отбеляза тя.

По думите й Агенцията се стреми кадрите в териториалните поделения в туристическите центрове да са добре подготвени и да предоставят съответните консултации.

За нас като Агенция е важно качеството на предоставяните документи. Навсякъде, където има бюрокрация, трябва да има правила и те трябва да се спазват, независимо колко са сложни и трябва да имаме съдействие от бизнеса, посочи Георгиева.

Христина Христова, министър на труда и социалната политика в периода 2003 – 2005 г., акцентира върху това, че туризмът създава директно имидж на България по света, което по думите й е важно.

Тя обясни, че към момента два ключови закона са в основата на проблемите със запълването на недостига на пазара на труда чрез работници от трети страни – Законът за трудовата миграция и трудовата мобилност и Законът за чужденците. Христова посочи, че и в двата закона са транспонирани много директиви и регламенти на Европейския съюз (ЕС), както и че са претърпели десетки изменения и допълнения през годините. Според нея е необходимо да има промени и на ниво европейско законодателство, за да се облекчи достъпът на работници от трети страни. Тя призова властите да потърсят лоби, за да се инициират промени в директиви и регламенти, които се отнасят до пазара на труда или да постигнат изключения за България, каквито има за други страни от ЕС и като пример посочи Австрия.

Трябва да се борим и с европейската бюрокрация, каза Христова. По думите й проучване на Агенцията по заетостта показва, че през тази година ще има нужда от 265 000 души на пазара на труда.

Председателят на Комисията по външна политика в Народното събрание Йорданка Фандъкова от ПГ на ГЕРБ-СДС очерта като основен проблем в последните години липсата на политическа стабилност.

Администрацията е работила, бизнесът е работил и е имал частични успехи в комуникацията с администрацията, но е липсвала политическата воля и стабилност, отбеляза тя.

Двете теми, които са във фокуса на днешния форум, са работните и туристическите визи. Плугчиева изрази надежда от бъдещата работна група към Министерството на туризма периодично да има информация докъде е стигнала работа по предложенията, формулирани по време на дискусията. Предложенията ще бъдат предоставени на правителството, а свързаните с промени в нормативната уредба, ще бъдат насочени към парламента.

Тя изтъкна, че във връзка с началото на летния сезон, до Великден, голяма част от формулираните проблеми би трябвало да намерят своето решени, визирайки работните и туристически визи.

Сред другите проблеми пред бизнеса Плугчиева открои липсата на работна сила, квалификацията на кадри, което е в пряка корелация с необходимостта от внос на работна ръка от трети страни. Тя напомни, че с темата сега се занимават няколко институции, но отбеляза, че между тях няма достататъчно добър синхрон и координация. Има процедури, които се дублират, има недостатъчен капацитет – в консулските служби, както и в случая с дирекциите по миграция, с които където голяма част от работодателите се оплакват, че не могат да се свържат дори по телефона, посочи Плугчиева.

Освен това, по думите й, има противоречия в законовата уредба, която често се променя. Проблеми има и със свидетелствата за съдимост, а като цяло процедурата е тромава и за пристигането на работниците са необходими най-малко 2-3 месеца.

Плугчиева изтъкна също тежката бюрокрация при наемането на млади хора под 18 години от туристическия сектор заради множеството документи, които трябва да бъдат представени, подчертавайки, че в същото време българските младежи ходят на бригада във Великобритания или САЩ. Към тези проблеми се добавят и пречки в законодателството на европейско ниво.

Трудност за бизнеса е и работата с банките във връзка с откриването и закриването на сметки на работници от трети страни.

Отделно, поради съображение за сигурност, има страни, които са нежелани като източник на работна сила за ЕС, но е редно това да бъде казано на бизнеса и да не се хвърлят излишно усилия, както е в случая с Непал, коментира Плугчиева.

Георги Хаджиев, мениджър Човешки ресурси в Wave Resort, посочи, че за нуждите на хотела се привличат между 80 и 100 чуждестранни граждани от Киргизстан, Казахстан, Узбекистан, Индонезия, Турция и отбеляза също, че процедурата е много тромава. „Почнал съм ноември 2024 г., а тези хора ще дойдат най-рано през април – май 2025 г. и то не всички, тъй като по време на целия процес започват да се отказват“, коментира Хаджиев и допълни, че според агенции за наемане на персонал всяка година поне 30 процента от чуждестранните кандидати за работа у нас се отказват заради дългия процес и заминават за други държави, които са близки до тях.

Хаджиев засегна и проблема с банковите карти. За да бъдат издадени банкови карти на хора под 18 години – например украински бежанци, е необходимо много време, защото банките искат документи, които чужденците нямат. По думите му подобна е ситуацията и с чужденците от трети държави. Изискват се лична карта, паспорт, адресна регистрация и регистрацията се чака два месеца. Само че за големите бизнеси, които имат над 100 души персонал, има задължение всички заплати да се превеждат по банков път. В този случай хората остават два месеца без пари, докато банковите им карти бъдат издадени, недоволни са и искат да си ходят, посочи Георги Хаджиев и напомни, че ако платят в брой, работодателите ще бъдат глобени.