Д-р Мартин Захариев пред Dir.bg: Забихме карфица на картата, сега трябва да„продадем“ историята си

„Няма как да се сравняваме с Гърция и да търсим паралел. Ако искаме да сме успешни, трябва да приложим трика на проф. Бетани Хюз. Тя е Лари Кинг за туризма“, заявява заместник-председателят на Националния борд по туризъм д-р Мартин Захариев в интервю за Dir.bg за цената на това да те има на световната карта, за бленувания фонд „Бранд България“, за бурите над Черно море, за късогледата алчност, която гони туристите ни, и за вярата в едно ново поколение, способно да изпревари собствените си родители и учители..

„Сходни са съдбите на забравените съкровища. Чакат под земята с векове, докато светът ги подминава със сляпо равнодушие. Ходим върху тракийско злато и римски площади, а за чужденеца страната ни все още се изчерпва с морския бряг през лятото и пистите през зимата. А между тях се е настанило на ол инклузив нехайството, пропуснатите възможности – тишината пред затворените порти на историята ни, към чудесата ни, и една велика история, която копнее за своя майстор разказвач.“

– България има хилядолетна история, тракийско злато, римски градове и средновековни крепости, а в съзнанието на чужденеца продължава да бъде преди всичко дестинация за море и ски. Защо културата ни все още не е първата причина някой да избере България? Умеем ли да продаваме история, или само я показваме? И какво означават за нашата история, култура и туризъм филмите на проф. Бетани Хюз?

– Означават, че ние винаги сме били на картата, но сега сме забили карфица. На една огромна карта, на която България е съвсем малка. Това е изключителна чест за страната ни. Смятам, че ако измерим филмите на проф. Бетани Хюз в секунди и минути рекламно време, те биха надхвърлили стократно годишния бюджет на Министерството на туризма. Но освен всичко останало, репутационно нейният авторитет и научните ѝ разработки са безценни. Тя е един от най-харизматичните телевизионни презентатори. Гаранцията, че многомилионната ѝ аудитория ще приеме филма и ще научи за България от първо лице, е нещо, което не може да се купи.

Конкретно на въпроса ви кога ще се научим да „продаваме“ историята си: ние не сме спрели да продаваме. Опитваме се, но новите маркетингови и комуникационни канали са толкова динамични, че никога няма да се научим напълно. Винаги ще вървим след технологиите и след интереса на публиката, защото каналите стават безброй, претенциите и информираността на аудиториите растат, а изборът на съдържание е огромен. Нужно е наистина нещо уникално, за да привлечеш вниманието. И това уникално в нашия случай, днес и на това събитие, е Бетани Хюз. Защото все по-рядко виждаме персонифицирана журналистика, това е големият дефицит на нашето време. А Бетани е точно обратното, тя е символ на персонифицирания журналист.

Тя е Лари Кинг за туризма.

– Неведнъж сте призовавали за създаване на фонд „Бранд България“, както и на специализирана дирекция към Министерския съвет. Как би изглеждал този механизъм на практика и какво би променил за културния туризъм?

– С новото министерство и новия министър виждаме нов подход. Не само рекламираме и „продаваме“ история, а дестинация България чрез знаменитостите си, които са разпознаваеми у нас и по света. Това е идея на Националния борд по туризъм, която анонсирахме на нашата 20-годишнина през юни. Подготвихме и филм, който министърът на туризма имаше възможност да види. Реакцията не закъсня: месец по-късно Дара беше поканена да стане лице, Карлос Насар също, дори проговори на английски в клипа. Те маркетират дестинация България като цяло, не конкретно културно-историческото ни наследство, но ние имаме нужда и от това.

Нашите говорители и посланици зад граница трябва да бъдат лица, които вдъхват респект, доверие, възхищение и симпатия. Ще продължим в тази посока. Но модерният маркетинг е пари, да си го кажем в прав текст. А фонд „Бранд България“ е темата на темите, с която лягам и ставам последните десет години. Има светлина в тунела. Надявам се с бюджет 2027 този фонд да бъде създаден чрез устройствен закон. Той трябва да бъде заченат парламентарно, да получи живот под формата на финансиране и да бъде структуриран правилно, това е много важно. В него трябва да има механизми за прозрачност както на управлението, така и на разходването на средствата. Дали ще се казва фонд „Бранд България“, или фонд за свързаност и реклама, както чувам напоследък, че се промотира, няма голямо значение. Значение има този фонд да се случи.

И това не е фонд само за туризма. Той е за дестинация България в нейната цялост: като инвестиционна и туристическа дестинация, като мост между Изтока и Запада, по отношение на свързаността и на културата. Фонд, който да финансира събития от международен мащаб, на които България е домакин, или такива в чужбина, в които страната ни участва по нов начин. С нови посланици, които знаят как се говори, имат какво да разкажат и умеят да ни покажат по нов и атрактивен начин.

– Международни продукции като филмите на проф. Бетани Хюз за България достигат до огромна аудитория. Използваме ли достатъчно умело подобни поводи и как да превърнем вниманието от един филм в реален поток от посетители?

– Да използваме трика на Бетани! Трик в добрия смисъл: тя е учен, много подготвен учен, има авторитета и доверието на академичната общност, но умее да говори на широката аудитория. Защо нямаме такива посланици в България? Защото такива хора се раждат един на милион. Харизма и телевизионен чар, съчетани с репутацията на учен, който говори на широката публика – това не се учи нито в Масачузетс, нито в Станфорд, нито в Итън. Или го можеш, или не. Това е занаят. И тя го владее.

Имаме изключителния шанс, че тя, която може да показва хиляди места в стотици държави по света, избира България. И показва, че в тази територия на кръстопътя между Изтока и Запада наистина има нещо специално – в културата, в обичаите, в архитектурата.

– И при толкова много богатство защо не успяваме да развием културния си туризъм? Защо имаме само два сезона, летен и зимен? Какво се случва между тях? Обекти като Перперикон, Мезек или Свещари биха били световни атракции в много други държави, а у нас туристите са посрещани от лоши и пусти пътища, често и липса на информация. Кое е най-голямото препятствие – инфраструктурата, кадрите или липсата на цялостна визия?

– Много дълъг е този разговор – сменихме осем правителства за пет години. Политика, която маркетира устойчиво, систематично и дългосрочно, се прави от правителство с дълъг мандат, с министър визионер и всеотдаен екип около него, и с пълната подкрепа на бизнеса. Без бизнеса тази работа не става. Трябва да намерим устойчиво решение, в което и бизнесът да участва с пари, а не само държавата да „плаща обяда“.

Бизнесът има огромен интерес – чрез конгресния, балнео и СПА туризъм , медицинския туризъм. А културно-историческият туризъм е извън времето. Пътят е да „отворим крилата“ на летния и зимния сезон именно чрез тези други видове туризъм. Когато самолет лети наполовина празен, губи пари. Когато хотел стои празен шест месеца в годината, губи пари. За да станат сезоните четири – „Четири сезона за теб“, както се нарича нашата инициатива – трябва да помислим за добавената стойност, която дават медицинският, балнео и спа, културно-историческият, винен, голф туризъм и други, необвързани с летния и зимния сезон. Говорим постоянно за тях, а все нещо не се случва. Да се надяваме, че това правителство ще има хоризонт от четири години и че написаното в управленската програма, публикувана през лятото, ще се изпълни.

За това трябва време, защото това са процеси. Трябват законодателство и хора. На първо място хора. Нямаме персонал, внасяме отвън, а бизнесът сигнализира, че това крие опасности – новодошлите трудно се приемат. Но да не слагаме каруцата пред коня. Да видим как ще бъде разписан бюджет 2027 и какво място ще има в него туризмът. По това ще се разбере.

– Войната вече е на бреговете на Черно море. Как тази криза ще се отрази на туризма ни? Има ли риск за Евровизия, дори конкурсът да бъде отменен?

– Не, в никакъв случай. Това, което се случва в този исторически момент, бързо ще отшуми. За Евровизия няма никаква заплаха, не искам дори да мисля за това.

Очакваме събитието с огромен ентусиазъм, подготовката вече ври и кипи. Преди броени дни организирахме конференция за храните и виното в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Пловдивският регион вече се готви за съпътстващи събития преди и по време на седмицата на „Евровизия“ – с представяне на културното наследство на Пловдив и на винени маршрути.

– Щом има толкова ентусиазъм и толкова усилия, защо българите предпочитат да прекарват почивните дни и ваканциите си в Гърция? И защо цените ни са толкова високи?

– Да бъдем честни, Гърция има много предимства. Вижте морето ѝ, то е различно – остров до остров, красота. А храната, обслужването… Ние сме болни от алчност. Но е лечимо, пазарът всичко ще нареди. Обърнете внимание и на друго. Сигурно вече сте гледали „Одисея“ на Кристофър Нолан. Целият свят отново е привлечен от гръцките герои и земи… А ние ще чакаме проф. Хюз да направи филм за Спартак и Орфей.

– Ако след десет години някой ви попита какво постигнахме, какво ще му отговорите? Коя история бихте искали да знае и какво трябва да направим още днес, за да стигнем до този отговор?

– След десет години България ще бъде толкова различна.. Идва ново поколение – образовано навън, космополитно, учило в западни университети и работило в западни корпорации. Ние си отиваме в заслужен отдих – къде ли? В България и по света, където пожелаем. Но това ново поколение ще ни преобрази. Ако в нещо вярвам, то е, че моите деца и всички от тяхното поколение са сто пъти по-образовани и по-можещи от нас, много по-космополитни, и ще ни променят за добро. (б.р. – Мартин Захариев има двама сина на 21 и 24 години.)

Можем да разказваме за България като за нещо, което наистина ни е скъпо. Големият разказ за България включва и туризма, и културно-историческото наследство. Страната ни е с хилядолетна история и е на трето място след Италия и Гърция по културно-исторически артефакти, движими и недвижими. Има какво да разказваме векове напред. Въпросът е кой говори и на кого. Трябва да се научим да говорим таргетирано, на определени аудитории и по определен начин. Няма как да продадем на китайците храна и вино. Но можем да им продадем седемте си обекта на ЮНЕСКО – за тях ще дойдат. Те не ходят на плаж, не карат ски. Искат обаче да се тагват в социалните мрежи, да харчат и да публикуват клипове от телефоните си къде са били. И искат да посетят точно такива места – културно-исторически забележителности.

Неслучайно в добрите години преди Covid-19 в Долината на розите идваха по 30 хиляди китайци. В района на Пловдив и Карлово в рамките на една седмица нямаше нито една свободна стая – заради тях. Надявам се тези хора да се върнат. И това ще се случи, особено ако се реализира идеята за директен полет, за който преди броени дни президентът Йотова разговаря с външния министър на Китай. За да има такъв туризъм, трябва свързаност. Туризъм без свързаност е нищо. Затова много ми харесва идеята на министъра Илин Димитров да говорим едновременно за реклама и свързаност. Защото тези неща вървят заедно. Иначе не става.