Заедно с Бранд България Перник изгражда бранд Сурва

Заедно с Бранд България Перник изгражда бранд Сурва. Това стана ясно след проведената дискусия „Перник – миньорски и маскарадни традиции, бъдещето на туризма в общината“, организирана от Общество „Културно наследство“, представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра, в партньорство с медия „Стандарт“, Националния борд по туризъм и община Перник, състояла се на 5 февруари.

Обновената и невероятно красива Тържествена зала на Минната дирекция в града събра на една маса зам.-министъра на туризма Ирена Георгиева, председателя на Общество „Културно наследство“ Славка Бозукова, зам.-председателя на Националния борд по туризъм Мартин Захариев и областния управител Людмил Веселинов с представители на законодателната и местната власт, на научните среди и бизнеса.

Дискусията бе открита с прекрасното изпълнение на граовски оркестър. Целта на форума бе да начертае план за действие за развитие на Перник и областта чрез културно-историческия и поклонническия туризъм.

„Сурва“ крепостта на Кракра, духовната огърлица от манастири и църкви, уникалните фестивали и „Желязната вода“ са петте котви за туризъм 4 сезона, на които може да се опре Перник, единодушни бяха участниците във форума.

„Събрали сме се в Перник броени дни след първата дискусия за годината, посветена на Бранд България, която мина под надслов – модерният разказ за културата и туризма ни. Разказ за миналото, за настоящето, но и за бъдещето“, откри дискусията Славка Бозукова.

„За Пернишко, този разказ започва още през шестото хилядолетие преди Христа, там в селището край Гълъбник, за да премине през агрианите по време на траките, през римските боеве при крепостта, през огърлицата от манастири и църкви през Възраждането, през чудесата на миналия век, сътворени и от Стамен Григоров и от Майстора, та до днес, когато по земите, свързали шопи и граовци, традициите и обичаите се пазят във фестивали, читалища и манастири“, допълни тя.

Г-жа Бозукова посочи 6 основни предпоставки за превръщане на Перник и областта в атрактивна дестинация за целогодишен туризъм.

Първата е необходимостта от нова посока за икономическо развитие на трите въглищни района у нас – Перник, Кюстендил и Стара Загора, след края на енергийния преход. Туризмът е една от възможностите за Перник и областта.

Второ, едва ли има друг фестивал в България, който да дава такъв заряд, както „Сурва”. Но той не е единственият. В областта се провеждат прекрасният Граовски фестивал в Брезник, Църногорският, фестивалът на киселото мляко в Трън. Фестивалният туризъм тук има голям потенциал, категорична бе тя.

На трето място, Перник е идеален за уикенд туризъм на софиянци и гости на столицата.

Историческата истина е, че рудодобивът, с който регионът се гордее, възниква още 5-4 век преди новата ера. Не случайно подземният минен музей е една от впечатляващите атракции на Перник. И тук възможностите по отношение на разгръщането на минния туризъм са големи.

Църквите пък са част от голямото чудо на Пернишко – вярата.

И не на последно, 6-то място, запазената марка – Селското Граовско хоро, с предложението да се впише в Националната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство, също е емблема на региона, който по условие влиза в регионалния бранд, каза председателят на Общество „Културно наследство“.

„Перник е много близо до онова, което разбираме като бранд – той дава преживяване, предоставя спомени, които правят града и областта уникални, заяви зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева. Фестивалът „Сурва“ е на световно ниво, категорична бе тя. Според Георгиева индустриалната история на Перник също е предпоставка за привличане на туристи. В града светва първата електрическа крушка в България, той има първите електрифицирани улици. Несъмнено интересът към Перник расте, ръстът на туристи спрямо предпандемичната 2019 г. е 58%“, съобщи Ирена Георгиева.

Перник предлага целогодишно гостоприемство, заяви зам.-министърът на туризма. И изброи даденостите, на които може да се опре Бранд Перник – подземния минен музей и реставрираната Минна дирекция, наследството на Кракра Пернишки, църквите и манастирите, фестивалите, които могат да станат основа на сувенирна индустрия, „желязната вода“ в Брезник.

„Имате много работа, в сайта на Перник думата туризъм отсъства“, заяви д-р Мартин Захариев. Той препоръча на общината спешно да направи три неща – да модернизира общинския сайт, да разработи интернет страница digitalPernik, в която да предостави онлайн административни услуги. Но най-важно – спешно да пусне сайт visitPernik, подобно на София и повечето големи градове у нас. Тази платформа предоставя на една място данни за всички културно-исторически, природни и фолклорни възможности за туризъм, дава информация за хотели и заведения.

„Докато ви няма в телефоните на хората, няма да можете да развивате туризъм“, категоричен бе Мартин Захариев. Според него софийските туристи са „кисели и разглезени туристи“, но ако visitPernik е преведен на английски, гръцки, македонски и сръбски, регионът ще се напълни с чужденци, защото има много забележителности. „Със „Сурва“ пък може да привличате дори туристи от Япония, защото той е на световно ниво“, каза още Захариев.

„Областта има още едно голямо чудо – най-старият култов зидан градеж край Брезник, той е още от времето на шумерите“, заяви областният управител Людмил Веселинов. Този храм почита живота, водата, въздуха за разлика от тракийските светилища, посветени на смъртта, той е своеобразен телескоп към звездите, каза той. Веселинов изтъкна и привлекателната сила на Земенския манастир, единственият, който пази стенопис с изковаването на пироните за Христовия кръст. В него е и единствената фреска на Тайната вечеря, в която е изрисуват двойственият Христос – левият раздава хляба, десният разлива виното.

Людмил Веселинов съобщи още, че когато е поел поста областната администрация не е имала регистър на културно-историческото наследство. Но това вече е поправено.

Община Перник има амбицията да създаде онлайн туристическа платформа и ще търси за нея национално и европейско финансиране, съобщи зам.-кметът Мирослав Стоицев. Приемам форума като първа дискусия по темата, сигурен съм, че с Общество „Културно наследство“ ще разработим и конкретни маршрути, които туроператорите да промотират, добави той.

Освен Земенския манастир, все повече туристи привлича и Църногорският, защото освен поклоннически той предлага и аграрен туризъм, посочи народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев. Той специално изтъкна манастирската ферма с нейните екохрани и магерницата, която предлага гозби по стари рецепти. Дренчев припомни историята на „желязната вода“, която по време на царска България се е бутилирала и изнасяла. Ако възстановим каптажа, Брезник може да развива балнеология и спа, каза депутатът.

„Амбицията ни е да превърнем Земен и в дестинация за дигитални номади“, включи се зам.-кметът на общината Даниел Стойнев.

„Да не забравяме, че на 4 км от Земен се намира и още един уникален манастир Пещерският“, каза игуменът му отец Партений, който призова за помощ в развитието на поклонническия туризъм в областта.

„Вече го правим, привличаме висок клас туристи точно с предложения за културно-исторически и поклоннически туризъм“, съобщи Мая Кънева, председател на АБТТА.