туристическо лого на България

Туристическото лято: Ръстове с усещане за спад

Най-активните месеци за морска почивка – юли и август, са минали според прогнозите на тези в туристическия бранш, които са разчитали на реални числа, а не на пиар очакванията на политиците, пише Дневник на 11 септември 2023 г. Това означава малко по-добре от миналото лято, но все още доста по-зле отпреди пандемията.

На българите, които предпочитат Гърция и други подобни дестинации, но бяха закотвени тук заради пандемията, вече не може да се разчита.

Данните на Министерството на туризма сочат, че броят на туристите и нощувките през тези два месеца е малко по-голям от юли и август на 2022 г., а очакванията за цялата година е да е била по-добра.

Как е минало това лято за хората с бизнес в туризма няма еднозначен отговор и той зависи от това с кого говорите. В най-горещите, и буквално, тази година месеци – юли и август, до които обичайно в България се свежда пикът на морския туризъм, плажовете и заведенията изглеждаха пълни. Макар някои собственици да казват друго.

Летният сезон към момента протича в съответствие с предварителните очаквания, като е регистриран ръст спрямо същия период на миналата година. Това се казва в отговори на Министерството на туризма на въпроси на „Дневник“. Според негови данни, регистрациите на туристи в местата за настаняване в областите Варна, Бургас и Добрич надхвърлят 1.9 млн. общо за двата най-силни месеца от сезона – юли и август. За сравнение, за периода юли – август 2022 г. регистрациите на туристи в местата за настаняване в областите с излаз на море са около 1.8 млн. В тези данни не се включват регистрациите на украински граждани.

Ресорното министерство отчита интерес към туристически пътувания и през останалата част от сезона – месеците юни и септември, както и към вътрешността на страната. Прогнозата му е, че ще се надхвърлят резултатите от летния сезон на 2022 г., когато регистрациите в местата за настаняване за месеците юни, юли, август и септември общо за цялата страна са над 4.4 млн. От тях 2.7 млн. са в областите с излаз на море по официални данни на НСИ за периода юни – септември 2022 г.

„Стана каквото очаквахме. Бяха изненадани тези, които са разчитали на прекалено оптимистичните прогнози на бившия министър (Илин Димитров, служебен министър на туризма, а сега съветник на държавния глава – бел. авт.). Но ние, които си боравим с реалните числа, видяхме това, което очаквахме“. Така описва отиващото си лято Иван Грошев, управител на „МТС България“ и председател на Асоциацията на инкаминг агенциите.

Смята, че заиграването с информации за замърсяване на морето след срутването на язовира „Нова Каховка“ в Украйна не е повлияло на туристите от по-развитите пазари, където „хибридните инструменти“ нямат такова влияние, а по-скоро на тези от бившата Източна Европа. Извън това започналите негативни процеси върху туризма в България са си все така налични, посочва Грошев.

Все пак казва, че през двата месеца всички основни пазари показват ръст. Описва този успех обаче с ученик, които преди е имал двойка, а сега е получил тройка. „Да, така погледнато е успех, но никой не е доволен“, обобщава той.

Защитава тезата си с това, че реалните оценки трябва да се правят през сравнението с летните сезони преди пандемията и дори не толкова с 2019 г. колкото с 2018 г. „Като цяло се губят позиции, стеснява се сезонът“, казва той. Според него в немалка степен това се дължи на неуредиците, които зависят от самия бранш. „Сами си режем клона, на който седим“. Имайки предвид това, че в средата на май големи курорти изглеждат „потресаващо“, а не като готови да посрещат туристи.Имаме 10% повече хотелски настанявания от миналото лято. Не е необхдимо да се сравняваме с 2019 г., тя е една цел, която гоним, коментира в неделя пред „Нова телевизия“ ресоринят министър Зарица Динкова. Според нея е реалистично да се сравняват тази е продхадната година, а 2019 г. е „по-далечната цел“.

„Много е добре да гоним нивата от 2019 г., но с оглед на всичко, с което се сблъска браншът през тази година – всичките тези хибридни атаки, всикчите тези проблеми, това е едно добро развитие на летния туризъм“, заключи тя.

Оценката й е, че реално България не е загубила пазари, а става дуа за пенасочване на туристи въ вътрешността на страната, къедто има повече досег с природата и разлини активности. Тя даде за пример гоитте от Германия.

Прогнозата ми се сбъдна за пореден път, коментира пред „Дневник“ и Венцислав Танчев от „Сънтурс“, който през пролетта коментира, че това ще е поредният недобър сезон, в който Министерството на туризма отчита успехи. „Очакванията бяха малко по-положителни зимата, защото ранните записвания стартираха добре, но след тях, в края на февруари се усети застой в търсенето на България и това продължи през целия сезон. Като цяло отчитаме един сезон по-добър от миналогодишния с ръст от около 20-25%, но по-слаб от 2019 г., която взимаме за сравнение“, казва той сега.

На свой ред упреква бившия министър за „грешни пиар прогнози“, с които според него е създал нереаалистични очаквания.

„Сезонът мина по-силно от миналия, но просто очакванията в началото бяха неоправдано големи“, коментира и Стефан Георгиев, член на управителния съвет на Бургаската регионална туристическа камара. „И от министерството (на туризма – бел. авт.), и от други институции се говореше за над 20% ръст в сравнение с миналата година и да се достигнат нивата от 2019 г. като обеми, но според мен не се постигнаха“, посочва той.

Оценката му за организираните туристи, които идват с чартъри на бургаското летище, са с наполовина по-нисък ръст – 10%, над броя им през миналото лято.

Данните на Министерството на туризма, които се базират на регистрациите на туристи в хотелите и които се подават към системата ЕСТИ, показват сравнително същия брой туристи в разгара на лятото като миналата година. Основни пазари остават Румъния, Полша, Германия, Великобритания.

Всички от бранша, с които „Дневник“ се свърза, говорят за двуцифрени ръстове на отделните пазари спрямо миналото лято, но също отчитат, че надеждите и очакванията, в голяма степен подклаждани от изказвания на политици в началото на лятото, че този път вече ще бъдат достигнати предковидните нива, не се оправдават.

Танчев коментира ръст от 20-25% спрямо предходното лято, което обаче е спад, достигащ до 30% в сравнение с 2019 г. Този 30-процентен срив се вижда на германския пазар, докато според него на някои пазари като Полша, Чехия, Великобритания нивата се приближават до тези от 2019 г. Посочва, че България е единствената страна, която две поредни години – 2022 и 2023 г., отчита спад в сравнение с 2019 г. докато повечето конкурентни дестинации, с изключение на Тунис, още миналата година са надхвърлили предковидните нива.

Наред със спадналия брой на германските туристи, което се видя отчетливо още миналото лято, пазарът от Великобритания също е пред предизвикателства след като икономиката на страната пострада от Брекзит.

И Стефан Георгиев отбелязва, че все още си личи липсата на фалиралия преди години голям туроператор „Томас Кук“, който водеше голям брой британци на ваканция тук и чието място в този обем никой не е заел.

През последните няколко години се забелязва плах ръст на туристите от бивишя соцлагер – Чехия, Словакия, Унгария и най-вече Полша. От около 2 г. България има и туристическо представителство във Варшава, което видимо помогна за ръст в броя на гостите от там.

Иван Грошев отбелязва, че предимството на България в случая е, че в тези страни я възприемат положително по исторически причини и без реклама. Но начинът, по който обслужваме полските и чешките туристи не дава надежда, че ще запазим този ръст, смята той. Оценката му е, че настройката на бранша в България е, че тези гости могат да бъдат третирани като руските туристи в началото на 90-те, когато по думите всички указания са били написани на ръка. Сега намира, че тези групи се обслужват по съвременна версия на този подход. „И те ще започнат да откриват Гърция и Турция. Те вече са хора с претенции, техните държави предлагат високо качество и е съвсем нормално и те да търсят такова качество, а не втора цедка“, подчертава туроператорът. С уточнението, че в България от тези дестинации идват „по-бюджетни клиенти“.

Данните на Министерството на туризма показват, че българите туристи през двата най-активни месеца по Черноморието са били 741 хил. За сравнение през юли и август на 2022 г. те са били 711 хил.

Сходен е и периодът, за който остават на морето – средно около 4.4 нощувки.

В големите курорти като Слънчев бряг, а и не само там, отчитат, че след отпадането на ограниченията, въведени заради пандемията, значителна част от българите, които спасиха поне два летни сезона, се завръщат по любимите си места – повече Гърция, по-малко Турция. Опашките на границата с Гърция бяха дълги и в началото на септември.

Индивидуалните туристи, които идваха при ограниченията от България и от Румъния, лека-полека се насочиха в чужбина, коментира и Стефан Георгиев. Допълва, че хотелиери, които са разчитали на такива туристи, в голяма степен или вече са затворили за сезона, или това предстои. Други, които имат организирани туристи от чужбина, ще останат отворени и до края на месеца.

Общата оценка на бранша е, че възстановяването от пандемията в сектора върви бавно. Не всички са и сигурни, че обемите ще достигнат и надминат тези от последната нормално предковидна година при положение, че на другите пазари това е факт.

Затова отново е актуален въпросът сезонът да не остане в рамките на юли и август, където се е съсредоточил от години. „Дори и да привличаме сходен обем туристи през юли и август, въпросът е, че сезонът само в рамките на 2 месеца няма как да е рентабилен за бранша. Нас ни вълнува по-дълъг сезон, да се реализират обеми и не последно място на каква цена“, анализира Валентин Тончев. Допълва, че дори и тазгодишната заетост през най-активните месеци, е постиганата заради сериозни отстъпки в цените, които са направили редица хотелиери и заради които едва ли някой ще е кой знае колко доволен в края на сезона като финансов резултат.

Тъкмо по линия на цената вижда предимствата на България и Стефан Георгиев. С колегите му не очакват България да спечели с по-умерени жеги в сравнение с Гърция и Испания. По-скоро смята, че България печели от по-ниски цени, които предлага в сравнение с тези поскъпнали значително дестинации. Допълва, че вече има туристи от Западна Европа, чиито бюджети вече не могат да им позволят ваканция в Испания, но пък им е възможно да платят за България.

Той също отчита, че възстановяването на обемите туристи е много бавно.

Отбелязва и че началото на сезона е било трудно като през май и юни обемите са били с 40% под тези от 2019 г. Въпреки че данните са 10% ръст спрямо май на 2022 г. и 25% ръст за юни.

Танчев също посочва, че крилата на сезона се представят все по-зле, а тогава времето тук е неустойчиво и често не става за плаж, поради което няма как да се разчита, че туристите ще избягат от по-големите жеги в Италия, Испания и Гърция. Месеците май, юни и септември в България повече се утвърждават като такива за градски туризъм, а други дестинации са избирани за морска почивка, които освен това могат да предложат и по-добри цени заради по-големия обем работа.

Според Венцислав Танчев, ако не се вземат никакви мерки от страната на държавата, годината може да се окаже преломна – интересът от страна на Германия да намалее до такава степен, че туроператорите да не се ангажират изобщо да правят повече чартъри. Дава такъв пример от миналото с Румъния, от която германските туроператори след години развитие са се отказали. „Защото когато обемите стигнат до критично ниско ниво, всички губят интерес“.

Допълва, че само България в целия Европейски съюз не намира начин да подпомогне чартърите като се оправдава с правилата на ЕС. Причина за коментара му е първоначалната заявка на управляващите, че и този път ще се дават по 35 евро субсидия за заета от турист седалка в чартър. Впоследствие се оказа, че туроператори, които вече са получавали такива субсидии в Европа по други дестинации и са надхвърлили определен праг, няма да получат парите. Проблемът е не само в подвеждането, че такива субсидии ще има, но и в това, че туроператорите веднага са ги калкулирали в цената, а впоследствие са останали излъгани, напомня Танчев. Това той определя като първия удар за бранша за това лято, а вторият идва, когато с Министерството на туризма е договорено да се прави съвместна кампания на България, но останало само като пожелание.

Иван Грошев също смята, че държавата трябва да прояви креативност и да намери начин да подкрепи чартърните полети с туристи. Отчита, че ръстът на британсикя пазар спрямо миналата година е 20-25%, но в сравнение с предковидните времена е около нулата. Данните в организацията са, че за догодина има по-силни заявки, идващи от британския пазар с туристи от нови градове.

Според него и на ниво бранш е нужно преосмисляне. „Всеки да си дефинира ролята защо е в туризма – ако целта е да се спечелят много пари, това е обричане на неуспех. Този манталитет на ден година храни трябва да преборим“, обяснява той. Оценката му е, че масово се забравя сред колегите му, че туристите искат и отношение, да усетят гостоприемство, „а не само някакво дране“.