панел в Петнадесетата световна среща на българските медии в Тирана

Стратегиите в туризма и различните форми за подобряване на инфраструктурата обсъждат участниците в Петнадесетата световна среща на българските медии

Стратегиите в туризма и различните форми за подобряване на инфраструктурата обсъждат участниците в Петнадесетата световна среща на българските медии, организирана в албанската столица Тирана от БТА и АБМС.

Модератор на четвъртия панел – „Туризмът – стратегии на привличане“, с който започна вторият ден от срещата, беше антропологът Харалан Александров, който посочи, че туризмът е една от страните на монетите, свързани с мобилността, наред с миграцията.

Проектите, които са в процес на реализация от правителството по отношение на пътната нфраструктура, бяха представени от Николай Станков от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Той припомни, че през България минават 2 от европейските транспортни коридори и пет от Хелзинкските /паневропейски/ транспортни коридори.

По думите му финансирането на пътищата и магистралите у нас се осигурява от националния бюджет и европейските фондове, но има и трети вариант – публично-частно партньорство.

Този вариант на финансиране като възможност представи инж. Румен Марков, управител на компанията Large Infrastructure Projects. Той представи пред участниците в срещата идейния проект на автомагистралата „Дунав – Егея“, чиято цел е да ускори икономическото развитие в изоставащите европейски региони и да запълни липсващите транспортни коридори в посока север-юг.

По думите му автомагистралата „Дунав – Егея“ е част от проекта „ABC+De“, чрез който ще се осъществи пътна и железопътна връзка между Егейско море и Балтийско море, която ще завършва с изграждането на две нови пристанища, едното на Балтийско море, другото в района на Марония, на брега на Егейско море.

Според него новият транспортен коридор ще проведе транзитния автомобилен поток за товари и пътници в направлението север – юг между Централна, Източна, Северна Европа и България, Близкия изток, Турция, Гърция по съвременна инфраструктура. На територията на България железопътната линия от Егейско към Балтийско море ще преминава през Маказа, близо до Кърджали, близо до Чирпан, край Казанлък, край Габрово и Павликени, а между Белене и Свищов ще напусне българските предели и ще мине в северна посока през Карпатите. Самата магистрала на българска територия ще започне при Русе, ще мине източно от Бяла.

Край Горна Оряховица са предвидени два пътни възела, ще минава край Велико Търново и село Присово и ще продължава през Прохода на Републиката, ще стига до Хасково и Кърджали и през Маказа ще излиза към Гърция. Предвидени са мултимодални центрове, уточни той. Магистралата ще осъществява връзки с магистралите Хемус, Тракия, Марица и Егнатия в Гърция. Дължината й ще бъде 367 километра, в България – 328, а в Гърция около 40 километра. Проектирана е за движение със 140 километра в час максимална скорост.

Специалистът подчерта, че цялостното финансиране на инфраструктурния обект е около два милиарда и двеста милиона евро, като стойността за трасето у нас е около милиард осемстотин и шейсет милиона евро, а за отсечката в Гърция – около 356 милиона евро. Идеята е магистралата да бъде изградена чрез публично-частно партньорство, 25 процента от средствата за изграждане ще се осигуряват от концесионер, а 75 процента – от големи инвестиционни банки, без да се ползват държавните бюджети. Възстановяването на инвестицията ще е чрез тол такси за всички превозни средства. Строителството се предвижда за три години, подчерта Марков.

„Виждаме как територията, видяна през погледа на предприемача, се превръща в пространство за преодоляване, а не само на обитаване“, отбеляза Харалан Александров.

Три значими неща, свързани с туризма, се случиха през 2019 година, посочи д-р Мартин Захариев, заместник-председател на Националния борд по туризъм.

Това са фалитът на Томас Кук, въвеждането на системата ЕСТИ от първи октомври, която дава пълна информация и изсветляване на сектора, и промените в настоящия закон за изменение и допълнение на закона за туризма, който е минал на първо четене в парламента. Според него в закона трябва да бъде взет предвид фактът, че над 85 процента от българските туристи организират своите пътувания през интернет.

19 000 хотела у нас вече ще се следят онлайн от данъчни, общински власти, МВР и Министерството на туризма. До 30 септември всички места за настаняване на туристи у нас имаха срок да се свържат към новосъздадената Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), съобщи също д-р Захариев. Той припомни, че въвеждането на системата започна през февруари чрез връзка в реално време между всички места за настаняване в страната и контролните институции. За целта до 1 октомври всички хотели, къщи за гости, апартаменти и други трябваше да се впишат в системата ЕСТИ и да започнат да попълват информация за настаняваните в тях туристи, която да бъде ползвана от отделните институции спрямо компетенциите им.

Д-р Захариев смята, че е необходимо чрез широка дискусия да бъде създаден нов слоган на българския туризъм.

Световната среща на българските медии в Тирана се организира със съдействието на „Джи пи груп“ АД, Фибанк Албания, Нова ТВ, Large Infrastructure Projects и още спомоществователи.