Източник: НБТ, Mediapool, радио Фокус

След настояване на НБТ секторът Туризъм е включен в Плана за възстановяване и устойчивост

Благодарение на проактивната политика на Националния борд по туризъм и настоятелна комуникация на изпълнителния директор д-р Мартин Захариев със Заместник министър-председателя Томислав Дончев, сектор Туризъм бе заложен в Плана за възстановяване и устойчивост.

Туризмът ще намери място в следните глави от Плана за възстановяване и устойчивост:

  • Фонд 1 – технологична модернизация,
  • Направление 2 – Нови технологии и оборудване,
  • Направление 2 – Кръгова и нисковъглеродна икономика,
  • Фонд 3 – Подкрепа за дигитализацията в предприятията или дигитална трансформация в туризма.

„Промените бяха договорени с екипа на вицепремиера Томислав Дончев в понеделник и влязоха в разгледаните текстове на плана на проведената бюджетна комисия във вторник“, уточни пред Mediapool Румен Драганов, зам.-председател на Българския туристически съюз. Премиерът Бойко Борисов размисли и обяви, че правителството му ще одобри националния план и дори ще го изпрати в Брюксел, но само за предварителна оценка, която дори не е задължителна. Действително планът бе одобрен в сряда и изпратен в Брюксел за предварителна оценка, стана по-късно ясно от съобщение на правителствената пресслужба.

Туристическият бранш се включва в програмата за енергийна ефективност, което ще позволи на хижи и хотели, подобно на жилищни блокове и къщи по селата, да могат да санират сградите си. Същото се отнася и за 214-те хижи на Българския туристически съюз.

Секторът ще може да осъществява и ВиК проекти и изгражда пречиствателни станции със средства по плана, уточни още Драганов. Наред с това ще бъде включен в подчастта на „Зелена икономика“ и ще може да инсталира ВЕИ мощности като соларни панели и ветрогенератори, ако за последното има условия.

Туристическият сектор ще бъде включен и в стълба за дигитализация, разказа още Драганов. На практика заетите в бранша ще могат да изграждат т.нар. смарт стълбове, които да осигуряват връзка със спасителната служба в планината, да излъчват звукови и светлинни сигнали. Наред с това ще се използват за валидиране на застраховки, т.е. всеки турист чрез чекване чрез тях ще може да докаже, че действително е бил в планината, ако се наложи да търси обезщетения за настъпили събития. Въпросните стълбове ще предават и информация за туристическите атракции в района. Освен това със средства от националния план ще може да се създават дигитални продукти за 3D реалност.

„Представете си, че сте на дадена туристическа пътека, но тя е в мъгла. Правите снимка с телефона си и чрез приложение тя ви зарежда същата пътека в 3D реалност в ясно време, така по-лесто може да се ориентирате и да се избегнат инциденти“, разказа още Драганов.

„Към работната версия на публикувания План за възстановяване и устойчиво развитие отсъстваше сектор „Туризъм“, отсъстваха проекти, свързани с туризма, думата „туризъм“ изобщо не можеше да бъде открита. Това е невероятен парадокс, тъй като основната цел на тези пари, основният смисъл на този ресурс е да осигури възстановяване на най-тежко засегнатите сектори от COVID-19 и да осигури буфер за потенциална следваща неблагоприятна икономическа ситуация, за да преминат плавно до приблизително 2025 година, когато се очаква да започне възстановяване на икономическите показатели от 2019 година. В резултата на този факт от Националния борд по туризъм успяхме с всички възможности за влияние и комуникация да постигнем пряка връзка и възможност за диалог, какъвто до миналата седмица бе невъзможен с екипа в Министерски съвет, който разработва този план. Настояхме с всички професионални аргументи туризмът да бъде въведен като възможност да реализация на проекти. Ако тази рамка бе приета и бе утвърдена в този вид, в който установихме, това означаваше абсолютен колапс за туризма – един от малкото сектори, които не разполагат със собствена оперативна програма“, обясни д-р Полина Карастоянова за радио Фокус.

По думите й единствената възможност за постъпването на свеж ресурс в туристическия сектор за инвестиции и преодоляване на щетите от пандемията са от този фонд. Новият работен вариант на плана включва възможност за проекти, свързани с туризма, в два от стълбовете – дигитална трансформация и технологичното оборудване. Работа на специализираната администрация е да разработва проектите по европейските критерии, подчерта Полина Карастоянова. Националният борд по туризъм е подготвил различни предложения, които могат да бъдат превърнати в стойностни проекти. Например по програмите за саниране средства могат да бъдат насочени към осъвременяване на остаряла хотелска база.

Важно е този план да бъде депозиран в Брюксел за неговото принципно одобрение, но има необходимост от фина настройка на съдържанието му след това, тъй като администрацията е длъжник на туристическия бизнес, отбеляза Полина Карастоянова.