Радосвет Радев
Снимка: НБТИзточник: Труд

Радосвет Радев: Тази година е отчайваща за туризма

Излиза ли българският бизнес от кризата, предизвикана от пандемията от коронавируса, попита Труд на 18 юни 2021 г. председателя на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев.

Според него, въпреки че компаниите вече се възстановят, подпомагането от страна на държавата не трябва да спира. „Има и препоръка на Европейската комисия към държавите, които вече подобряват икономическите си показатели, средствата да не спират до края на 2021 година“, припомня Радев.

На 19 юни той чества три години като председател на БСК, но казва, че сякаш са минали 10. „Отстоявайки позициите на камарата, започнахме да променяме негативния образ на бизнесмените – че това са само измамници, които правят нечисти дела“, посочва Радосвет Радев.

– Г-н Радев, излезе ли българският бизнес от кризата? Има ли все още сектори, които остават тежко засегнати от ограничителните мерки, въведени заради COVID-19?
– Излиза. Ние сме свидетели на процеса. Констатациите са, че различните отрасли излизат по различен начин. Най-пострадалите продължават да бъдат засегнати. Това са основно транспортът (най-вече въздушният транспорт) и туризмът (вкл. ресторантьорският бизнес). В същото време всичко, което е свързано с индустрията, показва ръстове и дори на някои места се стига до предкризисните нива. Има увеличаване на експорта. От една страна, това е радостна новина, но от друга е тъжна, защото означава износ на ресурси. Като например, добивът на цветни метали. Заради конюнктурата на по-високите борсови цени на металите, и като цена на износа, и като обеми се връщаме на предкризисните нива. Машиностроенето също. Така че – да, излизаме от кризата. Неравномерно, защото тя засегна по различен начин различните отрасли.

– Това означава ли, че българските фирми вече нямат нужда от подпомагане от държавата и че мерките, които досега важаха, могат да отпаднат?
– Не казвам това. Има и препоръка на Европейската комисия към държавите, които вече подобряват икономическите си показатели, средствата да не спират до края на 2021 година. Но е приемливо това да става с отслабващ интензитет.

– Работодатели, синдикати и правителство трябваше да обсъдите как ще продължат мерките в подкрепа на бизнеса и заетостта. Как ще продължи подпомагането?
– Имаше един такъв формат на среща, в който участва икономическият блок на служебното правителство, синдикатите и работодателите. Образно казано, трябваше да се прострем според дължината на леглото – да не режем нито главата, нито краката. Бяха представени ресурсите, които са останали за подкрепа на бизнеса, и на практика се прие един намаляващ интензитет на модела на подпомагане, съответно и с видоизменение на някои от съществуващите до този момент мерки.

– Какво ще се случи с мярката за запазване на заетостта, по-известна като 60/40?
– Тя остава 60/40 за предприятията, които са със спад на продажбите от 40%, досега изискването беше спадът да е 20%. Ако спадът е 30%, то мярката се трансформира в 50/50. Тоест държавата поема половината от заплатата и осигуровките на работника, а не 60 на сто, както досега. Вкарват се няколко филтъра, така че да се ограничи и да се разпознаят истински засегнатите субекти от кризата. Примерно, друг такъв нов показател е, ако през 2020 година, за която компаниите вече са готови с отчетите, продажбите са станали по-високи от 2019 година, значи тази компания е жива, жилава и вече възстановяваща се. Другото нещо, което е изненада, е че в момента безработицата стига до предкризисните нива. Индустрията започва да търси работници.

– В Европа експертите вече говорят за такава тенденция – завръща се кризата за кадри, която беше преди пандемията. Така ли е и у нас?
– Отговорът е много двусмислен, защото от една страна, вече се търсят висококвалифицирани кадри, а от друга страна, има свободни места за ниско привлекателния труд – например, в цялата сфера на туризма има глад за работници – от работник кухня до салонен управител и градинар. Което е някакъв подвиг от бизнеса, защото още не са му дошли парите от туристите, но е готов да инвестира в тези кадри.

– Част от хотелите казаха, че няма да отворят това лято. Липсата на кадри една от причините ли е?
– На някои места да, но то е съчетано, когато имаш малък брой туристи. Защото хотелите продължават да се приемат като генератор на зарази и чест прави на българския бизнес, че продължава да инвестира в санитарни мерки, имунизира целите екипи, които са на първа линия. Тоест на практика в българския туризъм скоро няма да има хотел, в който да се чувстваш застрашен от персонала. За мен тази година е отчайваща година в туризма. Тя по-скоро трябва да мине в графата разходи за реклама и пиар. Защото разумните хора в бранша знаят, че от този сезон няма да изкарат нищо. Но могат да направят сериозен анонс за сезон 2022.

– Как оценявате мерките, които служебното правителство обяви – ще праща ученици на море с пари от държавата. Друга идея е да се слагат стикери на хотелите, в които целият персонал е ваксиниран?
– Стикерът в съзнанието на хората ни праща в много лоши времена назад, когато ВИС и СИК слагаха стикери по магазинчетата. В същото време, стикерът е нещо, което започна да става конвертиуремо в цяла Европа. Декларацията „Аз съм безопасен, тук сте добре дошли!“ може да бъде едно такова изображение, залепено на вратата на ресторант или хотел. Колкото до тези държавно финансирани почивки, така наречен принудителен туризъм, той не е откритие на днешното време, то се прави в много държави. Друг е въпросът, че на българското Черноморие има поне 3-4 стандарта в туризма – от масовия и бунгалата до хотели, покриващи изключително високи стандарти. От тази гледна точка, не мога да кажа, че такава мярка ще помогне на всички. Представете си в един 5-звезден хотел дали собственикът му би приел с ентусиазъм да дойдат групи с деца. Но все пак краткият отговор на въпроса ви е да, тази мярка е полезна, но не навсякъде може да се приложи.

– Какво, според вас, трябва да се направи за подпомагане на туризма?
– Хотелите могат да ползват мерките за подкрепа, които спасиха професионалистите. Когато светът се събуди една сутрин и каже „туризмът се възстановява“, всички в света ще имат нужда от работещи хора. Затова много е важно да съхраниш екипа от специалисти, които всяка година работят, не сезонно привлечените. Защото там е битката – за съхраняване на хората, защото туризмът не са хотелите, плажът и шезлонгът, а отношението и създаването на чувството за комфорт и доверие на място.

– Каква е прогнозата Ви за тази година?
– Тази година ще бъде малко по-добра от предишната много тежка година. Разбира се, зависи от административни фактори – как ще се развие възстановяването на свободното движение на европейците, ще бъдат ли възстановени чартърните програми и т. н. Държавният български туризъм беше направен само за чартъри. В момента големите комплекси – Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, са без места за паркиране, защото всички са пристигали със самолета и са се настанявали. Но сега от възстановени пазари като Полша, Чехия, Словакия, има много туристи, които предпочитат да се движат с автомобил, особено пък в ситуацията, в която се намираме в момента. Защото пресичането на границите с автомобил не е инкриминирано, много по-либерален е допускът за движение, отколкото със самолет. Новите комплекси вече започнаха да адаптират средата към туристите, пътуващи с автомобил.

– Какво ще се случи с бизнеса, ако и след изборите на 11 юли отново няма работещо редовно българско правителство?
– Смятам, че колкото е по-голяма зависимостта на бизнеса от конкретно управление, толкова по-лоши са отношенията между правителство, бизнес и синдикати. Би трябвало тези отношения да бъдат принципни, да са стъпили на ясни регламенти – това, което са договорили трите страни. Защото виждате, че субективизъм има. И той може да бъде премахнат от тези отношения единствено с принципни, разбираеми и прости правила. Накратко казано, предприемачът да не го интересува какво е правителството, той да може, ако полага честно труда си, да получава честно дохода си, да си плати данъците и с печалбата да прави каквото иска – да инвестира, да прави нови проекти. Служебният кабинет влезе в обувките на правителството на Борисов, възстанови спрелия диалог. Има хора, които осъзнават сложността на българското стопанство и това ме кара да си мисля, че който и да продължи тази трудна и неблагодарна задача да управлява българската държава, ще постъпи по същия начин. Поне се надявам на това. Проблемът при липсата на парламент е, че на практика това е едно скопено правителство. Дори да осъзнава, например, потребността да са по-радикални помощите, то няма инструментариума на редовното правителство, което може да предложи актуализация на бюджета.

– Във ваше изказване заявявате, че най-хубавото, което може да се направи, е държавата да се отърве от всички държавни фирми. Защо?
– В САЩ държавни железници няма. Да, ще кажете, но в Европа има. Държавните компании са ненужни, след като всеки ден излиза информация колко неефективно се управлява държавната собственост, след като тя като собственик не може да направи най-простото нещо, което може да направи всеки един предприемач – да си смени некадърния мениджмънт. Защо Българската банка за развитие трябва да е държавна? Тя може да е с акционерно участие, на финансови институции с конкретни ограничения на дейността. Същото е с Държавната консолидационна компания, нетръгналата, но финансово обезпечена Държавна петролна компания. Ние деформираме нещата, започваме да правим държавен капитализъм, а всичко, което се прави от държавата, винаги е по-лошо от честния предприемач. Сега четох, че в Сребърния фонд миналата година е постъпил 1 млн. лева от приватизационни сделки. Ако съберем всички тези държавни компании, сигурно струват 30-40 милиарда лева. Защо да не ги продаде държавата. Изглежда радикално, но в момент, в който собственикът не може да смени управлението, му остава една единствена опция – да го продаде.

– На 19 юни стават три години, откакто поехте председателството на Българска стопанска камара. Какво се промени за три години в българския бизнес?
– Конкретно за камарата завършихме един от много важните проекти – това е нашият нов дом. Новата сграда на БСК се намира на ул. Чаталджа в София. В нея всичко е адаптирано към работата на хората в камарата, свързано е с отделните проекти, които изпълнява БСК, достъпно е – нашите браншови организации имат свой дом в новата сграда. Лично за мен за тези три години се промени моята собствена представа за организацията. Въпреки че аз повече от 30 години съм бил в ръководството u, не си давах сметка колко отговорна и важна работа е това. Аз имам чувството, че за тези 3 години сякаш минаха 10 – много компресирано се случваха различни неща. Спомнете си 2018 г. беше една година, която се правеха проекции на ускореното развитие на икономиката. Тя наистина вървеше. В края u ние, всички работодатели, си говорехме как нямаме работници, дори обсъждахме внос на работна ръка. А преди година и три месеца тези хора започнаха да излизат на улицата и стана ясно, че бизнесът няма нужда от нови работници. После се премина в една изключително неприятна тенденция, в която се оказа, че бизнесът трябва да харчи пари за ненужни неща, за да може да постигне здравните стандарти, което обаче не завършваше с краен продукт, който да бъде продаден. Как в един момент трябваше да се осъзнае кое е по-голямата ценност – съхраняване на заетостта или съхраняване на компанията. Затова в БСК сме били критици, че бяха фаворизирани мерките за заетост. В действителност мерките за съхраняване на капитала на предприемача бяха 1-2 ликвидни програми за средни, малки и дребни предприятия. И на практика може би най-благоприятната мярка, която за съжаление изтече, беше банковият мораториум. И сега вече сме в основата на засилването на икономиката. И всичко това стана за 36 месеца пред очите ни. Едно от нещата, които се случват е, че отстоявайки позициите на камарата, започнахме да променяме негативния образ на бизнесмена – че това са само измамници, които правят нечисти дела. Това е едно от нещата, които индикират нарастващия брой на компаниите, които кандидатстват за членство в Българска стопанска камара. Аз съм удовлетворен от това.