Позиция на НБТ относно ставката на ДДС за ползването на спортни съоръжения в зимните ни курорти

Ръководството на Националния борд по туризъм от името на членовете на УС и КС изпрати писмо на вниманието на г-н Евтим Милошев, Министър на туризма на Р България, и на г-н Цончо Ганев, Председател на Комисия по туризъм, 50 НС, с позиция относно високите цени на електроенергията и определянето на данъчна ставка по ЗДДС за използване на спортни съоръжения, включващо и продажбата на карти и билети за достъп до ски пистите.

Пълният текст на писмото:

„Бихме искали да се обърнем към Вас от името на членовете на УС и КС на Националния Борд по Туризъм и да помолим за Вашето съдействие в подкрепа на предложението относно определянето на данъчната ставка по ЗДДС за използване на спортни съоръжения, включващо и продажбата на карти и билети за достъп до ски пистите, формулирано от ръководствата на „Пампорово“ АД, „Бороспорт“ АД, „Юлен“ АД и „Витоша ски“ АД.

Изразяваме нашата благодарност към Вас за приетите мерки в посока регулиране и установяване на приемливи нива на стойността на електроенергията за българския бизнес, включително този от сектор Туризъм.

Енергийноинтензивният бизнес е особено затруднен в моменти като днешния, когато цените достигат отново пикове от 1700 лв за мегават, а средната цена минава поносимите 200 лв за мегават. Както многократно Вие отбелязахте, всяка цена над 180 – 200 лева вече е непосилна за бизнеса и следва държавата да се погрижи за приемане на компенсаторен механизъм. Проблемът е огромен и допълнително ще се задълбочи през зимата, тъй като тогава се увеличават драстично разходите за отопление и доставки, а ние отдавна сме изпаднали в далеч по-неблагоприятна среда от нашите конкуренти извън България. От 30 години всякакви мерки в посока укрепване и създаване на устойчивост на българския туризъм са все закъснели.

В този ред на мисли, Ви молим да ни подкрепите в един не по-малко ключов аспект от разхода за ток, а именно – запазването на намалената ставка на ДДС от 9% и заемане на позиция срещу връщането на ДДС на 20 на сто за достъпа до спортни съоръжения. Както компенсациите за електроенергията, така и запазването на намалена ставка, са особено важни за операторите на спортни съоръжения, които години наред са поставени в неравностойна регулаторна и финансова рамка спрямо преките ни конкуренти.

Прибързаното връщане на 20-процентната ставка показва отношение на държавата към спорта и здравната превенция, което рязко се разминава с публичните декларации, че именно те са приоритетни за дългосрочното устойчиво демографско и икономическо развитие на страната. Имайки предвид климатичните промени и нуждата спортната и транспортна инфраструктура да се адаптира към митигирането и управлението на рисковете, операторите на спортни съоръжения трябва не само да поддържат конкурентни цени, но и да разширяват капиталовата си база, така че планините със своя благоприятен климат да се превърнат в устойчиви целогодишни туристически дестинации. Това ще има както пряк, така и непряк икономически ефект, разширявайки дела на туризма от БВП, повишавайки заетостта в регионите, подобрявайки международната репутация на България и подкрепяйки съпътстващи сектори, които също имат нужда от синергия и/или адаптиране към климатичните промени – земеделие, мебелно производство, хранително-вкусов сектор, и др.

Облагането отново с 20% ДДС на услугите, свързани с използването на спортни съоръжения, включващо и продажбата на карти и билети за ползване на ски пистите, които са основен източник на приходи от предоставяните от нас туристически услуги, ще постави всички планински и зимни курорти на България в категорична катастрофална неконкуретноспособност спрямо други пазари с такава услуга. Прилагането на намалената ставка по ДДС за ползване на спортни съоръжения приключи на 30.06.2024 год.

Тази тема е от изключително значение за всички планински и зимни курорти и оператори на ски и туристически зони в България. Основен привлекателен елемент за туристите, които посещават подобни планински и ски курорти е възможността да бъде ползвана ски и туристическа инфраструктуктура на конкретния курорт, което се реализира през заплащането на карти за ползване на лифтовите и влекови съоръжения. В този смисъл единствено и само по отношение на планинския и ски туризъм, поне според нас, покупката на лифт карта, която осигурява достъп до ски пистите, велотрасетата и планинските маршрути, следва да се третира като част от основната туристическа услуга, а не да се разглежда като допълваща туристическа услуга, и е аналогично на услугата транспорт от и до мястото на настаняване.

Всъщност, услугата достъп до обработените ски писти, което се реализира чрез покупката на лифт карта, не може да се разглежда като аналог на достъпа до плажа и ползването на чадър и шезлонг, защото двете неща нямат почти нищо общо. Услугата продажба на лифт карта не е продажба на шезлонг, защото ски пистата не е просто достъп до наклонен, обезопасен и информационно обезпечен планински участък, а достъп до специфично спортно съоръжение, отговарящо на определени изисквания – наклон на писта, ширина, заравненост, обезопасеност, обезпеченост със система за изкуствен сняг и обработена по определен начин със специализирана техника, която се използва единствено и само за ски писти. Нещо повече – без ползването на лифтове или влекове е практически невъзможно ползването на ски пистата, защото условията – теренни и климатични, априори не го позволяват. За разлика от ползването на чадъри и шезлонги през лятото, без които ползването на морския бряг и слънчевите лъчи и теоретично, и на практика, е възможно.

За да се постигне достатъчно безопасна и перфектно обработена ски зона, се изискват неимоверно големи инвестиции в покупка и учредяване на права на строеж, право на преминаване и прокарване, покупка на скъпи лифтовите и влекови съоръжения, покупка и прокарване на системи за изкуствено заснежаване. Обработката на ски пистите изисква и изключително големи оперативни разходи свързани със заплащане на горива за работа на машините, електрически ток за производство на сняг и за задвижване на двигателите за лифтовете и влековете, разходи за ремонт и обезпечаване на функционирането на съоръженията, както и предполага ползването на висококвалифицирани работници и служители, работещи при тежки метрологични условия, като част от тях работят през нощта за да обезпечат условия за карането на ски през деня. Като цяло осигуряването на добре обработени ски зони в България се постига с почти същите разходи, на които се осигурява и в останалите европейски курорти, тъй като цената на лифтовите съоръжения, ратраците, машините и системите за изкуствен сняг, за контрол на достъпа и консумативите, мрежите, коловете, резервните части и др., се закупуват директно от водещите европейски производители. Единствената разлика е в цената на труда, но и тя все повече се изравнява с тази в големите европейски ски курорти, тъй като обучените служители са напълно конвертируеми и често работят в чужбина. Цените на лифт картите и броят на посетителите в европейските курорти е далеч по-голям от тези в българските ски и планински дестинации.

В тази връзка, за да бъдат конкурентоспособни българските ски и планински курорти на добре развитите алпийски зимни курорти и да продължат да привличат чуждестранни туристи е необходимо ски услугите да останат с доста по-ниски цени, особено предвид малките маржове, на които операторите работят.

В същото време ДДС ставката на туристическите услуги (включително и ДДС върху ски картите) в тези страни към момента са по-ниски, т.е. са преферинциални, в сравнение със стандартната ставка по този данък, което е свързано с пост–ковидните мерки с цел компенсиране на бизнеса като следствие от затварянето по време на пандемията и неговото бързо възстановяване. Евентуалното повишаване на ДДС на услугите, свързани с предоставяне на достъп до спортни съоръжения в България от 9% на 20% ще постави в риск българските планински и ски курорти. Планинските и зимните курорти в РБългария ще трябва да се конкурират с европейските планински и зимни курорти, където ставката на ДДС е значително по-ниска. За сравнение ще посочим данъчните ставки в някои от водещите страни в планинския и зимния туризъм и в близките ни европейски държави. Например в Австрия и във Франция при стандартна ставка на ДДС от 20 %, данък добавена стойност на лифт-картите е 10 %. В Италия при основна ставка на ДДС в размер на 22% ставката за туристически услуги може да е 10%. В Швейцария при основна ставка на ДДС в размер на 7,7% туристическите услуги са със ставка 3,7%, в Словения при стандартна ставка на ДДС в размер на 22 % за лифт картите данък добавената стойност е в размер на 9.5 %, в Словакия при стандартна ставка на ДДС в размер на 20 % данък добавената стойност за лифт-картите е в порядъка на 10 %. В съседната на нас Румъния при стандартна ставка на ДДС от 19 % данък добавена стойност на лифт-картите е 5 %. Освен това, поради трайно усложнената обстановка в Европа и огромната конкуренция, се налага нашите дружества да поемат и голяма част от риска на самолетните седалки при някои чартърни програми. Това е единствения начин да убедим даден партньор от определен пазар да запази, или да започне нова чартърна програма към нашите ски курорти. Този разход е допълнителен и никой не го отчита, а той сам по себе си понякога достига и 50% от стойността на една самолетна седалка по даден маршрут.

При това данъчно третиране на този вид услуга нашите планински и зимни курорти стават неконкурентни в сравнение с останалите дестинации. Като последица от малките маржове на печалбите в България, големите инвестиционни и оперативни разходи, повишаването на данъчната ставка ще доведе ефективно до същото повишение в крайната цена и то без да бъде отразена текущата инфлация за последната 1-1,5 година. Това естествено ще се отрази върху вътрешното търсене на услугата, т.е. ще доведе за предстоящия сезон до намаление на българските туристи. За предстоящия сезон чужденците няма да почувстват това 11-15% нарастване на цените, защото предвид свитото потребление и намалението на туристите от Великобритания, операторите и собствениците на инфраструктурата не успяха да имплементират 11 % увеличение на ДДС, а дори и бяха натиснати да намалят цените за определени периоди за следващата година, предвид липсата на сняг от последните години през декември и в началото на м, януари. Договорите с туроператорите за сезон 2024/2025 са сключени и по тях не може да се предоговарят вече потвърдените цени, т.е опрераторите на лифтовете и влекови съоръжения ще следва да се лишат пряко от част от и без това ограничените си приходи и вместо да мислят за обновяване на съоръженията и повишаване на заплатите на служителите си, ще трябва да търсят средства, за да рефинансират старите си заеми и ще бъдат поставени в трудна ситуация за да оцеляват и то при ситуация и на намалено външно търсене, предвид военните действия в Украйна, водещи се на 300-500 км. от границите ни и рефлексиите от последния остър конфликт в Близкия Изток.

Всичко това ще е следствие от липсата на повече резерви за компенсиране на данъчната тежест предвид и продължаването на инфлационния натиск на цените на горивата, електрическия ток, заплатите, резервните части и специализираните съоръжения. Нарастването на цените на картите предвид 11%-тното увеличение на ставката по ДДС в крайна сметка може да доведе не до нарастване на крайния размер на тези приходи в бюджета, а дори и до нетно намаление. От друга страна намаляването на клиентите по ски зоната ще доведе и до по-малко туристи в курортите и малките ски зони, което ще се отрази и в намаляване на туристите в хотелите, хижите, къщите за гости в тези региони, до намаляване на приходите от ресторантски, кетъринг услуги, както и всички останали приходи, свързани с осигуряване на допълнителни туристически услуги. Тези процеси ще рефлектират в намаление на оборота и на търговците, осигуряващи хранителни и други продукти, ще намали инвестиционните разходи в курортите. Като в този случай косвеният ефект от вдигането на ставката за достъп до спортните съоръжения ще доведе със сигурност както до значително намаление на приходите от ДДС в регионите като Смолян, Самоков и Банско през зимния сезон, където ски ваканциите са основен стимул за туризъм, така и ще попречи на същите да продължат и ускорят прехода си към целогодишен планински туризъм.

Не на последно място практикуването на ски и сноуборд, спускането с велосипеди и други активности в планината и изобщо физическата активност на населението, което е свързано по един или друг начин с достъпа до спортни съоръжения, е от ключово значение за запазване на здравето на хората и предпазването им от социално значими заболявания като: затлъстяване, диабет, остеопороза, сърдечно-съдови болести, различни автоимунни и метаболитни заболявания. В тази връзка, дългосрочното запазване на намалена ставка на ДДС за достъпа до спортни съоръжения може да се третира и като част от липсващата в последните 20 години държавна политика за повишаване физическата активност на населението, а спортните съоръжения да се разглеждат като центровете за превенция на здравето чрез спорт.

В заключение искаме да Ви напомним отново, че планинският и зимният туризъм, както и целия останал туристически бизнес, пострада значително, както по време на Ковид пандемията, така и носи последиците от войната в Украйна и бойните действия в ивицата Газа, поради факта, че България се възприема като близко разположена и несигурна държава, а операторите и собствениците на ски инфраструктурата са оставени да поемат всички негативи от изключително голямото нарастване на цената на природния газ, дизела, тока, хранителните продукти и нарастването на цените на специализираното оборудване. Разбираме желанието Ви да осигурите допълнителни приходи за държавния бюджет, но понякога запазването на част от компенсаторните механизми, може да се окаже много по-благоприятно и да бъде от ключово значение за съхраняването и развитието на ключов за държавата отрасъл, какъвто е туризмът, като в средносрочен план би донесъл доста повече приходи в държавния бюджет от работещи и нефалирали компании (или ако щете спестяване на много повече разходи за социални плащания и помощи), отколкото събиране на няколко милиона приходи в бюджета за останалите 6 месеца на 2024 и за цялата 2025 г.

Според нас, запазването на ставката на ДДС за достъп до спортни съоръжения в размер на 9% не само до края на 2024 г., както това е прието за ресторантите, а и за период до края на 2025 г. в светлината и на предстоящото през септември месец планиране на бюджет 2025 г, ще е от изключително значение и полза за съхраняването на конкурентоспособността на българския ски и планински туризъм, за което настойчиво ви призоваваме. Дългосрочната ни категорична позиция е, че трябва с промяна в ЗДДС тази ставка да бъде 9% за постоянно.

Въз основа на цялата обосновка по-горе, още веднъж се обръщаме към Вас с апел да ни подкрепите в тази борба за оцеляването както на българските ски услуги и тяхната по-голяма достъпност за българските граждани, така и в адаптацията на планинските ни курорти за целогодишен туризъм с оглед на климатичните промени.“