Отговор на Министерството на финансите относно Декларация на НБТ и други браншови организации

Отговор на Министерството на финансите относно Декларация на НБТ и други браншови организации.

Национален борд по туризъм (НТБ) получи отговор на Министерството на финансите относно Декларация, подписата от НБТ, Български съюз по балнеология и спа туризъм, Асоциация на къщите за гости в България и Национална асоциация по спа и уелнес туризъм, която беше изпратена на вниманието на Министър-председателя Бойко Борисов, до Министъра на финансите Горанов с копие до Министър на туризма Ангелкова.

Отговорът е подписан за Министър Горанов от г-жо Велкова-Желева и текстът гласи:

В отговор на Ваше писмо във връзка с изразената позиция на туристическия бизнес в Република България за предприемане на конкретни мерки за развитието на сектор „Туризъм“, Министерство на финансите изразява принципното си съгласие с разглеждането на туризма като важен сектор за българската икономика и предприемането на адекватни действия за развитието му на национално ниво.

По отношение на мярка 1, следва да се отбележи, че цитираните в Декларацията средства, отделяни от други страни за реклама, както и възвращаемостта от инвестиции в реклама не са надлежно обвързани с конкретен анализ и/или данни. Публично достъпна информация от World Travel and Tourism Council и Евростат за размера на „колективните правителствени разходи за туризъм“ /изключва директните средства, отпускани за финансиране на културни или природни забележителности, например, музеи и природни паркове/ показва, че средствата, отделяни от България, са по-големи като процент от БВП от тези, разходвани в Хърватия, и по-малко в сравнение с Турция и Гърция. Същевременно, и в трите посочени държави, приносът за БВП от туристическия сектор е по-висок от приноса в България. В този смисъл, подчертаваме важността от представянето на по-подробни анализи и адаптирани към местната среда оценки на въздействието от промяна във финансирането.

По отношение на искането за нарастване на бюджета за национална туристическа реклама, отпускан на Министерството на туризма, бихме искали да Ви обърнем внимание, че прогнозирането на разпределението на държавния ресурс за различните сектори следва да се разглежда като система, а не поотделно. Поради тази причина, прогнозният размер на насочените към сектор „Туризъм“ средства взема предвид и прогнозите за необходимия за нормалното функциониране и на останалите сектори ресурс. Информираме Ви, че само през 2018 г. средствата за реклама на Министерство на туризма са увеличени е 2 680 хил.лв.

В мярка. 2 от Декларацията е изразена позиция, че е необходимо да се допълни Наредба № 7 от 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор е възможност за предоставяне на „ваучери за здравна превенция“ от страна на работодателите към служителите. В текста на Декларацията се твърди, че тази мярка на първо място ще осигури по-добра превенция за трудоспособното население, което от своя страна ще доведе до положително въздействие върху всички икономически сектори в страната, както и че не на последно място ще повиши заетостта в сектор туризъм и ще увеличи дела на здравния туризъм като приоритетен туристически продукт.

Доколкото в текста на Декларацията не е уточнено какво точно се има предвид под „ваучери за здравен туризъм“ и не е ясен обхватът на услугите, които биха попаднали в него, съответно здравни и туристически, Ви предоставяме принципно становище във връзка е възможността за разширяване обхвата на данъчното облекчение по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Съгласно разпоредбите на ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) от работодателя се облагат е данък върху разходите в размер от 10 на сто. Съгласно § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на същия закон „Социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

Предоставените от работодателите социални разходи в натура под формата на ваучери за храна, в размер до 60 лева месечно на наето лице, са освободени от облагане е данък върху разходите, при спазване на определени условия.

Обръщаме специално внимание, че режимът на ваучерите за храна по чл. 209 от ЗКПО представлява данъчно облекчение (преференция), с което се цели насърчаване на работодателите да извършват социални разходи под формата на предоставяне на храна на работниците/служителите, е цел възстановяване работоспособността и увеличаване производителността на труда на наетите лица.

В тази връзка, мотивите за въвеждане на допълнително данъчно облекчение за стимулиране на социалните разходи на работодателите трябва да са свързани с постигането на определени резултати в полза на работниците/служителите и на работодателите, предоставящи средствата за социалните разходи. Стимулирането на отделен отрасъл на националното стопанство не следва да се прави под формата на данъчно облекчение за социален разход.

В допълнение на това, трябва да се има предвид, че данъчните преференции лишават държавата от потенциални данъчни приходи (т.нар. данъчни разходи), т.е. държавата се отказва от част от приходите си, за да се постигне определена икономическа или социална цел. Прилагането на данъчни преференции в полза на определен отрасъл води до изкривяване на инвестиционния избор между отделните отрасли и дейности, вместо до коригиране на пазарните недостатъци.

От друга страна трябва да се има предвид, че загубите на бюджетни приходи във връзка с прилагането на данъчна преференция за ново данъчно облекчение и възникващите вследствие данъчни разходи трябва да бъдат компенсирани с увеличаване на данъчните приходи от други източници.

Предвид гореизложеното, считаме че намесата на държавата не трябва да е свързана с предоставянето на допълнително финансиране на отделен отрасъл на националното стопанство под формата на данъчен разход. Намаляването на бюджетните приходи чрез предоставяне на нова данъчна преференция, свързана с насърчаването на туризма в страната, ще е за сметка на данъкоплатците и в ущърб на останалите отрасли на националното стопанство.

По отношение на мярка 3, следва да се отбележи, че от декември 2009 г. политиката, свързана с туризма на европейско ниво, има своя собствена правна база, въпреки това, и в сегашната Многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) и следващата Многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.) няма отделна бюджетна линия за средствата по политиката.

Съществуват обаче програми на европейско ниво, които могат да подпомогнат развитието на туристическия сектор, а именно:

• Eden – инициатива, която е приключила през 2011 г., но все още част от нея може да се използва по програма COSME;
• Calypso – програма с фокус към социалния туризъм за възрастни граждани, непривилегировани млади хора, семейства в неравностойно положение и хора с ограничена подвижност. Целта на програмата е да могат да пътуват колкото се може повече хора. Инициативата към момента е продължена чрез Европейската изпълнителна агенция за малки и средни предприятия;
• През март 2015 г. Европейската комисия стартира платформа за дигитален туризъм по програма COSME;
• ЕС предлага още няколко източника на финансиране в областта на конкурентноспособния и устойчив туризъм: ЕФРР – за устойчиви проекти, свързани с туризма, Interreg програмата, Кохезионния фонд за околната среда и транспортната инфраструктура, подкрепата на ЕСФ за заетост, програма Леонардо да Винчи за професионално обучение, ЕЗФРСР за диверсификацията на икономиката на селските райони, ЕФР за преобразуване на екотуризъм, Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (CIP) и Седмата рамкова програма за научни изследвания (РП7).

Оргиналното писмо на МФ може да видите ТУК.