круизен кораб круизен кораб
Снимка: MustangJoe, PixabayИзточник: БНР

На старта на лятото: Предизвикателства пред круизния туризъм

Круизната индустрия не е особено чувствителна към сътресенията и кризите в икономиката и финансите, силно обаче се влияе от социално-политическите явления. Войната в Украйна играе твърде негативна роля за круизното мореплаване. Това коментира в предаването „Събота сутрин“ по БНР на 21 май Владимир Матов, управител на круизна агенция. Военните действия в Украйна предизвикаха отлив на туристи от САЩ, Канада и Австралия в региона, които „твърде плахо пристъпват към резервации, получи се отдръпване“. На този фон круизни плавания в Черно море няма да има нито през тази, нито през следващата година, включително и в българската акватория, поясни в разговора гостът.

Инфлационните процеси не са определящи за пътешествията по вода. Въпреки поскъпването на круизните ваканции с около 20 процента спрямо предпандемичната 2019 година, браншът отчита засилен интерес след застоя, причинен от Covid-19. Все пак оптимизъм има, хората имат желание да пътуват. Очакванията са за добро лято, категоричен бе Матов.

Цените варират в широк диапазон. Едноседмична почивка на кораб започва от 500 – 600 евро и може да надхвърли 20 000 евро за луксозно или приключенско преживяване на вода.

Традиционно най-предпочитани от българите дестинации за морски туризъм са Балтика и Средиземноморието (Италия, Франция и Испания). Напоследък гръцките острови и Израел също привличат вниманието на сънародниците ни. Все повече ентусиасти проявяват интерес към далечни маршрути – Френска Полинезия, Япония, Австралия и Нова Зеландия. Между 15 000 – 20 000 българи годишно се впускат в морски пътешествия, като круизният туризъм става все по-популярен у нас и по света, отбеляза Матов.

След 22-годишно прекъсване се възстановява фериботната връзка между Кипър и Гърция. Очаква се през летния сезон новият морски маршрут да привлече на острова на Афродита туристи от Стария континент. Фериботът създава нова възможност за транспортна връзка между Кипър и Европа и намалява изолацията на островната държава. Според кипърските власти новата морска линия ще даде тласък на туризма и развитието на цялото Източно Средиземноморие.
„Дълги години Кипър стоеше извън полезрението на круизните линии. Това е изключително интересен остров. Българите също се интересуват“, каза в отговор на въпрос Матов.

На глобално ниво секторът на пътуванията ще се върне към предпандемичните си нива през 2023 година, сочат проучвания. В корабостроенето се наблюдава силен тласък. Нови 17 лайнера бележат подема през годината. За търсачите на силни усещания се появява предизвикателството Seabourn Venture – експедиционен кораб от нов клас с две подводници на борда.
Haй-гoлeмият ĸpyизeн ĸopaб в cвeтa Wоndеr оf thе Ѕеаѕ oтплaвa зa пъpви път през март oт Фopт Лoдъpдeйл към Kapибитe.

Най-големият круизен кораб ще превозва до 9300 пътници и екипаж
По силата на Covid-19 правилата всички пасажери на възраст над 5 години трябва да представят сертификат за ваксина, качвайки се на борда. Все още има действащи рестрикции, като носенето на предпазна маска на определени места на кораба.

Бързо развиващият се сектор е изправен пред регулаторен натиск и решителни действия, за да ограничи замърсяването на въздуха – едно от екологичните въздействия на морския транспорт. Скорошно проучване, цитирано от CNN, установи че круизен кораб генерира по-голям въглероден отпечатък от 12 000 автомобила. Все повече компании търсят устойчиви алтернативни източници на енергия, включително електрически батерии, биогорива и водородни клетки.

Декарбонизацията ще изисква мащабни инвестиции в зелени технологии и алтернативни горива. Все по-голям брой плавателни съдове вече преминават към втечнен природен газ (LNG), а други алтернативни горива са в процес на разработка, включително амоняк, водород и метанол, както и кораби с електрическо задвижване, сочи доклад Allianz Global Corporate & Specialty SE’s (AGCS) Safety & Shipping Review 2022.

Индустрията се насочва към мерки за редуциране на емисиите чрез зареждане, като се използва по-малко енергия, което ще позволи на плавателните съдове да изключват двигателите си и да бъдат зареждани в пристанищата. 174 кораба от Международната асоциация на круизните линии (CLIA) ще могат да бъдат захранвани с електричество по този начин до 2027 г. Едва 14 международни порта са оборудвани със съвместима инфраструктура засега.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл: