министърът на туризма Николина Ангелкова министърът на туризма Николина Ангелкова
Снимка: Министерство на туризмаИзточник: в-к 24 часа

Министър Ангелкова: Консултативен съвет ще помага за управлението на националните курорти

Интервю на министър Николина Ангелкова за в-к „24 часа„, публикувано на 6 март 2018 г.

Госпожо Ангелкова, бяхте в САЩ – колко туристи от тази страна идват в България и важен ли е този пазар за нас?
– САЩ са изключително важен пазар, те са наш стратегически партньор. Имаме над 87 хиляди туристи от САЩ през миналата година, което е с 9% повече от предишната. Американците обикновено идват за културен, приключенски или круизен туризъм в България. Това е изключително перспективен пазар, който трябва да разработим много добре. По време на разговорите с хърватския ми колега се договорихме да разработваме общи туристически пакети за американския пазар, както го правим и за други далечни държави като Китай и Индия. Защото, идвайки в Европа, гражданите на тези страни искат да посетят повече от една държава и предлагайки им съвместни маршрути, повишаваме посещенията. Планирам такива разговори и с други съседни държави – Гърция и Румъния.

Вие отдавна говорите за статута на курортите и нуждата той да бъде уточнен, защото няма как да се решат проблемите с инфраструктурата им, докато не се реши този въпрос. Какво обаче е направено до момента?
– Още когато създадохме Министерството на туризма през 2014 г., направихме работна група с представители на курортите, местните власти и други ведомства, за да решим статута. Това е изключително трудно, защото с годините различните видове собственост в курортите така са се преплели, че е голямо предизвикателство да решим проблемите. Например Златни пясъци е приватизиран изцяло. “Златни пясъци” АД е изцяло частно дружество и инфраструктурата е негова собственост. Така е и в Албена, в Дюни. Но Слънчев бряг е съвсем друго нещо. Дружеството “Слънчев бряг” АД, което експлоатира инфраструктурата на курорта, е 75% държавно, а останалите акции се държат от миноритарни акционери. Сложно е положението – не можеш да кажеш еднозначно държавата или общината трябва да инвестира в тамошната инфраструктура. Трябва да направим така, че проблемите да се решават съвместно Затова ще определим статута така, че да въвлечем собствениците в курорта в управлението заедно с местните власти и държавата.

Има ли надежди този въпрос да бъде решен скоро?
– Ние сме отразили решенията, които са взети от тази работна група, в измененията на Закона за туризма. Става въпрос за предстоящи изменения, които ще внесем в парламента, след като бъдат приети настоящите поправки. Идеята е да се създаде обща структура: Консултативен съвет, който да взема отношение по всички въпроси, свързани с развитието на курорта, включително и за инфраструктурата. В съвета ще влизат представители на частните собственици в курорта, на общината и на държавата.

Това универсално решение за всички курорти ли ще е?
– Би могло да е решение за националните курорти. В крайна сметка навсякъде в тях има частна собственост и собствениците там плащат данъци на общината и на държавата Затова те трябва да имат глас при решаване на проблемите, които възникват.

Вярно ли е, че ще разрешавате преместваеми обекти от 75 квадрата в Слънчев бряг?
– Това твърдение не е вярно. Най-малкото наредба 10 на община Несебър не позволява – според нея най-големият преместваем обект не може да е над 15 квадратни метра, и няма как да има такива огромни обекти.

Ами някой може да сложи един до друг 4-5 такива и ето че се получава?
– И да са един до друг, те не са едно общо помещение, защото има изрични изисквания всеки обект да е със самостоятелен вход и нещо повече – между тях трябва да има стени – те не могат да се бутат, за да се обединяват павилиончетата. Говорим подробно за Слънчев бряг, защото приходите в бюджета само от него всяка година са около 1 млрд. лв. Дружеството “Слънчев бряг” АД, което често се изкарва виновно за всичко, има едва 14 павилиончета, всяко от които е не по-голямо от 15 квадрата. Големият проблем с щендерната търговия в курорта се получава от терени, които са частна собственост. Има поредица от много хотели, които са покрай крайбрежната алея. Там са се натрупали над 150 павилиончета, чиито разпилени щендери пречат на движението по алеята. Но основната част от тези павилиони са разположени в урегулирани частни поземлени имоти на хотели. Просто терените са така подредени. Ние сме категорични, че това лято ще бъдат забранени щендерите по крайбрежните алеи на курорта. Стоката, която продават, ще трябва да си стои в павилиончетата. Съзнавам, че може би ще си играем цяло лято на скриване и вадене на стоката, затова разчитам и на МВР. Но няма да допуснем “разхождащи” се щендери край морето. Иначе, съгласете се, че нямам правомощия върху самите павилиони – не само аз, а който и да е друг, защото частната собственост е неприкосновена. Те са разположени в частни имоти и твърдят, че са взели разрешения по надлежния ред.

А какво ще се прави с преместваемите обекти на плажа? Той все пак е изключителна държавна собственост, макар да се стопанисва от концесионери.
– Това е друго изумително нещо в Слънчев бряг – на самия плаж има частни имоти, в които са разположени павилиончета. Това се е случило през годините и сезираме компетентните органи за този факт. Когато направихме инспекция на плажа на Слънчев бряг – север, за да видим какво става с онези 8000 квадрата, които надвишават одобрената от мен схема, установихме, че новият наемател на плажа е премахнал 190 обекта оттам, включително и част от мини- голф игрище. Но въпреки това част от павилиончетата продължават да си стоят, защото имат разрешение. Проведох разговор с кмета на Несебър и поисках информация кой притежава тези частни имоти и как през годините са се озовали на плажа. Разговорът ни беше конструктивен, но е ясно, че ще ни струва доста усилия да разрешим този проблем. Не знам дали ви направи впечатление, че някои хотелиерски асоциации пледираха да се премахнат абсолютно всички павилиони от курорта. Нямам нищо против, но самите им членове имат павилиони в своите терени. Нека ги премахнат.

А какъв е статутът на апартхотелите и как ще се разреши спорът между тях и хотелите?
– Още когато приемахме наредбите за категоризациите на местата за настаняване, обособихме отделна категория, в която влязоха апартаментните комплекси, самостоятелните апартаменти и къщи за гости. Те са длъжни като всеки хотел да се регистрират. Проблемът дори не е толкова, че те не са категоризирани, а в това, че в повечето случаи предлагат хотелска услуга, без да плащат туристически данък и така ощетяват хотелите и всички в туризма, които работят на светло. Навсякъде има такива апартаментни комплекси. Това не са апартаменти, в които идват на гости приятели на собствениците. Ако беше така, те нямаше да се рекламират в booking.com, trivago и други туристически платформи. Това, което правим, е, че поискахме връзка с тези платформи. Целта е, когато такива комплекси се рекламират, те да доказват, че имат регистрация На срещата на европейските министри на туризма тук в София, всички се съгласихме, че трябва да се създаде европейски регламент за рекламиращите се в тези платформи, както и за платформата за кратковременно настаняване Airbnb.com.

Това породи слуховете, че ще забранявате тези платформи. Вярно ли е?
– Категорично не. Не сме говорили за забрана на каквито и да е дигитални туристически платформи. Никой от нас не е използвал тази дума. С колегите ми министри на туризма от страните от ЕС предложихме да има европейска регулация на услугата за реклама. Няма да има забрани. Аз затова държа толкова много на двустранните контакти с хората, които управляват тези платформи. Имала съм среща с един от директорите на booking.com и двамата се съгласихме, че е добре да се обменя информация за обектите, популяризиращи се при тях, за да е ясно дали са регистрирани по националното законодателство. И те ще преценят в зависимост от отговора ни дали да продължат да държат на сайта си тази реклама. Защото иначе как да гарантираме качеството на услугата, която този рекламиращ се комплекс предлага? Представете си, че има оплаквания от техни гости, че има опасност за здравето на туристите заради лоша хигиена – как да реагираме? Това е важна стъпка в борбата срещу сивата икономика.
И като говорим за сива икономика – вече отворихме офертите на кандидатите да изградят Единната система за туристическа информация, която ще осъществи свързване на регистририте на НАП, МВР и хотелите. Това ще доведе до изсветляване на сектора. Срокът за изграждане е 6 месеца и ако няма обжалване, до три месеца ще изберем изпълнителя.

Не остава ли твърде малко време до изтичането на концесиите за плажовете на Албена, Св. Константин и Елена, Слънчев ден и други курорти? Ще успеете ли да им намерите концесионер?
– През Министерския съвет вече минаха предложенията ни за организиране на конкурси за два от плажовете на Св. Константин и Елена и този на Слънчев ден. През тази година изтичат договорите и за плажовете на Албена, Ривиера, за централния на Приморско и за още два плажа на Св. Константин и Елена. Тези, които сега стартираме, са подготвени от Министерството на туризма още през ноември м.г. Надявам се да успеем да намерим стопани и на плажовете, чиито договори изтичат през 2019 г., те са общо 17 на брой.

Но вие разполагате със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, по който сега се организират конкурсите, само до края на 2018 г. След това процедурите ще трябва да се подготвят по новия Закон за концесиите. Готови ли сте за това?
– По новия Закон за концесиите засега няма практика. А за да има, трябва да се направят няколко наредби. Освен това трябва да има Национална стратегия за концесиите, Национален концесионен регистър и план за приложението им. Всички тези нормативни документи са в прерогативите на Министерския съвет. По новия Закон за концесиите концедент на плажовете, т.е. този, който дава изключителната държавна собственост на концесия, ще е Министерството на туризма. Досега беше Министерският съвет. Затова за нас е важно ние максимално бързо да се подготвим, за да осигурим през лятото на 2019 г. нито един поне от големите плажове да не остане без стопанин. Един от плажовете, чийто концесионен договор изтича скоро, е на Златни пясъци – сам разбирате колко е важно това за такъв огромен курорт. Всички големи туроператори, които работят с България, се интересуват непрекъснато за плажовете – за тях е важно да има стопанин и той да гарантира безопасни условия за туристите им, и то дългосрочно. Затова темата е важна за нас – ние трябва да запазим тези ръстове, които имаме в туризма, а това няма как да стане, ако оставим плажовете безстопанствени. А резултатите са наистина много добри – през 2017 г. в България са дошли 8,882 млн. чуждестранни туристи и ръстът им спрямо 2016 г. е 7,6%. Нарастването на приходите от тях е по- голямо – 9,3 на сто. В абсолютна сума приходите от чуждестранните туристически посещения за миналата година са 6,89 млрд. лв., сочат данните на БНБ. От 8,9 млн. чужди туристи над 6 млн. идват през лятото. 90% от тях са в България заради морето. С това ви казвам колко е важна за нас темата за плажовете и най-вече да можем спокойно и навреме да организираме всички процедури. За един конкурс за концесия са ни необходими минимум 3-4 месеца и то ако няма обжалване. Понякога може да стане и повече от една година. Затова се подготвяме предварително – за да не сме изненадани. Ако няма концесионери, се обяват търгове за наем за 5 г. Тези договори са с условие, че наемът се прекратява в момента, в който се намери концесионер.

А зимният сезон, чиято активна част вече е на приключване, какъв ръст на туристите има?
– За декември 2017 и януари 2018 г. имаме 890 хиляди туристи, което е почти 17% ръст на годишна база. А миналогодишният зимен сезон беше рекорден с над 1,4 млн. чуждестранни визити. Това показва, че България е все по-предпочитана дестинация и за зимата. – Наистина ли вярвате, че туристическият сезон в България може да се удължи и с колко? – Вярвам го и точно затова правим всичко възможно да увеличим крилата на активните сезони и на практика да се утвърдим като четирисезонна дестинация С Министерството на земеделието и храните разработваме 12 винено-кулинарни дестинации, които обхващат 50 общини. Миналата година завършихме 9 културно-исторически маршрута, които също обхващат около 50 населени места/ Тогава се видя, че там, където селището е включено в такива маршрути, посещаемостта се увеличава между 10 и 50%.
В момента разработваме заедно с бранша и 7 спа и балнео дестинации, с което подпомагаме усилията на бизнеса и на общините да привлекат туристи. Впрочем така действат и колегите ми министри в Гърция, Хърватия и други държави. Установихме, че сме на прав път, тъй като ние сега подпомагаме с масирана реклама усилията на бранша по места. Но когато посещенията се увеличават, ще имаме възможност и да надграждаме постигнатото.

NEWS
Д-р Полина Карастоянова: Цените в туристическия сектор ще са по-високи спрямо миналия зимен сезон
NEWS
UNWTO и GSMA обединиха сили за подобряване на дигиталните умения в туризма
NEWS
Министър Балтова поздрави Зураб Пололикашвили за преизбирането му на поста генерален секретар на СОТ и заяви намерението на България за домакинство на 68-та среща на Регионална комисия “Европа” през 2023 г.
NEWS
Българският министър на туризма беше сред основните участници в кулминацията на срещата на СОТ към ООН в Мадрид с участие в дискусията „Младежи се срещат с министри“