Конференция „Виненият образ на България: идентичност и послания“

Конференция „Виненият образ на България: идентичност и послания“ се провежда от 29 ноември до 1 декември 2024 г. в зала „Витоша“ на Интер експо център в София, предшествайки откриването на най-големия форум на българското вино – DiVino.Taste 2024.

Темите на конференцията обхващат актуалните предизвикателства пред винопроизводителите в днешно време, конкретни решения и вдъхновяващи примери, които да мотивират всички участници да работим заедно в името на устойчиво развитие на сектора, каза Живко Енчев, председател на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), която е организатор на събитието.

По думите му през последните 5 години БАВП ясно и последователно заявява и работи за промяна в сектора – промяна в мисленето, подхода и като цяло отношението към българското вино. Чрез стратегически и системен диалог, който организацията създава, се изгражда мрежа от професионалисти, готови да споделят знанията си, да търсят положителни тенденции и да работят за утвърждаването на България като винена страна, която има какво да предложи и може успешно да се конкурира на световната карта.

Енчев посочи, че в последните години са опитали да открият сходни примери от винения свят и да почерпят опит от тях, а днешната конференция е начинът да ги споделят. Целта е да представим готови решения, добри практики и опит, които да насочат мислите ни към стремеж към общи и дългосрочни цели, свързани с винения образ на България и богатството на нейните микрорайонни, каза председателят на БАВП.

Служебният заместник-министър на туризма Павлин Петров подчерта вековните традиции на България във винопроизводството. Нашите тероари, климатични условия и богатство от местни винени сортове превръщат страната ни в уникална винена дестинация, заяви той.

По думите му Министерството на туризма разглежда винения туризъм като стратегически важен за утвърждаването на България на световната туристическа карта. Той е не само инструмент за популяризирането на нашето културно-историческо наследство, но и платформа за устойчив икономически растеж в регионите. Според Петров от съществено значение за успеха на тази мисия е доброто сътрудничество между институциите и професионалните организации. Като пример за обединение на усилия и експертиза в подкрепа на иновациите и устойчивостта в развитието на винения сектор, Петров посочи сътрудничеството между БАВП и Министерството на туризма.

Служебният заместник-министър на земеделието и храните Янислав Янчев каза, че отскоро е част от екипа на Министерството на земеделието и храните и има поглед от три месеца върху винения бранш, но е впечатлен, че има хора, които работят в посока цялостно развитие на сектора в България.

Той подкрепи думите си с това, че ако тази година участниците в най-голямото международно изложение за вино и спиртни напитки „Провайн“, което се провежда в Дюселдорф, Германия, са били 26 от България, то през 2025 г. се очаква да бъдат 33.

Николай Кръстев от винарна „Царев брод“ каза, че това, което превръща България във винена страна, е фактът, че 67% от площите на страната са подходящи за отглеждане на лозя, а разнообразните райони ни дават нашето различие. Най-скъпото нещо в изграждането на една марка е историята, а ние я имаме, подчерта Кръстев.

Той си спомни, когато са изкарали първата реколта през 2016 г. и са предлагали вината си на 15 заведения в Шумен, но само 1 приема. В рамките на 4 години те все пак успяват да лансират вината си във всичките 15 заведения.

Според Кръстев сами трябва да изградят основата – туризъм, маркетинг, търговци на вино, асоциации и организации, за да покажат на държавата, че могат да работят правилно и тя да ги подкрепи.

По този пример са тръгнали в Североизтока през 2020 г., когато започват създаването на винена карта. Няма как съседната изба да не ми е конкурент, но без нея няма как да показвам идентичност на района и те в момента са ми най-добрият партньор, обясни Кръстев. Той каза, че от 9 изби във винената карта на Североизточна България през 2020 г. за 4 години стават 20. ИТ компания е инвестирала в проекта им, благодарение на което от хартиена, картата става и дигитална.

Според Кръстев трябва да се влага в обучението и представянето на българското вино. Това потвърди и виненият експерт Цветелина Стоянова, която каза, че потребителите все повече започват да изискват качествени продукти, както и да се наслаждават на начина на сервиране на виното по подходящ начин от подходящ човек.

По думите на Стоянова доброто вино е онова, което се помни, като невинаги това зависи от самото вино, а понякога и от човека, който го представя. Тя допълни, че ползите от успешно винено образование са много – лоялност и ангажираност на служителите, печелене доверието на клиентите, социални и културни ползи.

Председателят на БАВП Живко Енчев изрази мнение, че обучението е безспирен процес и е задължително за всяка компания, която търси развитие.

Според него цената на вината трябва да бъде на първо място справедлива – да поражда търсене и консумация. Лошата калкулация на цените разваля цялостната концепция на ресторанта. Надценката на вината трябва да бъде много внимателно калкулирана. Той препоръча на ресторантьорите да договарят вино и „на зелено“.

Опирайки се на опита си, Енчев каза, че направата на един лист трябва да има структура, а не бива да забравяме и комбинацията на местни продукти с регионални вина. За последните години се убедих, че българското вино може да бъде печеливш елемент от концепцията на всеки един български ресторант, заяви Енчев.

Екатерина Христова, член на Управителния съвет на БАВП, подчерта, че ключовите тенденции в потребителското поведение на глобалния пазар ясно показват, че устойчивостта вече не е добро пожелание, а потребност за потребителите. При вземане на решение за покупка все повече потребители дават приоритет на бизнеси, които са отговорни към околната среда, етични в маркетинга си и са почтени в корпоративните си отношения. Персонализациите и дигитализацията са тенденции, които от доста време са водещи в нагласите на потреблението, а изкуственият интелект все повече ще се използва за създаване на персонализирани предложения и ще се очаква всяка една покупка да бъде индивидуално насочена към потребителя. Все повече нарастват и онлайн продажбите, разказа Христова.

По думите ѝ потребителите обръщат все по-голямо внимание на здравето и дълголетието, което поставя акцент върху натуралните продукти и услугите, ориентирани към здравето и свързани с природосъобразния начин на живот. Интересна тенденция е нарастване на предпочитанието към местни марки и продукти, с което потребителите подпомагат местните общности.

Христова цитира данни от доклад от миналата седмица, според който виненият туризъм се развива доста по-добре от очакванията – при приходи от около 56 млрд. долара за миналата година, тази се очаква да завърши с 96 млрд. долара. Очакваният годишен темп на растеж е 13,2 процента. Тази прогноза се основава на нарастващата нужда на потребителите от автентични туристически преживявания, които да преплитат винената култура с гастрономията, местните забележителности, традиции и досега с културата на общността, коментира Христова.

По думите ѝ дигиталното присъствие е задължително, защото туристите ползват онлайн платформи, за да планират пътуванията си, а социалните медии играят все по-голяма роля в това един район да бъде популяризиран, като е много важно съдържанието да бъде качествено.

Според Христова отливът от масовия туризъм, включително от класическите винени страни, е тенденция, която е особено обнадеждаваща за нас. От друга страна, тенденцията към намаляване консумацията на алкохол води до повишен интерес към качеството.

Христова подчерта, че виненият туризъм се определя като регенеративен – такъв, чрез който районите не само запазват устойчиво своите ресурси, но и се развиват положително.