Как качеството на българските вина да бъде популяризирано и да се разшири предлагането им, обсъдиха депутати, производители и ресторантьори в НС

Работна среща на тема „Насърчаване предлагането на български вина в българските ресторанти и заведения“ се проведе в Народното събрание на 28 юли 2026 г. В разговора участваха представители на парламентарната Комисия по туризъм, ресторантьорския, хотелиерския и винопроизводителния сектор, както и посланиците на Concours Mondial de Bruxelles за България, съобщи БТА.

Националният борд по туризъм беше представен от София Василева-Костадинова, национален координатор, както и асоциираните членове на НБТ в лицето на г-н Ричард Аличегов, председател на Българската асоциация на заведенията, и г-жа Петя Минкова, председател на Българска организация за винен туризъм.

Председателят на Комисията по туризъм Росица Кирова от ПГ на „ГЕРБ-СДС“ изрази надежда резултатите от срещата да помогнат за изграждането на концепция, която ще помогне да покажем не само на чуждестранните туристи, но на първо място на българите, колко качествени вина имаме. Според Кирова българското вино освен вкусови качества, носи история и характер, но все още не заема заслуженото място в туристическото представяне на страната, не го предлагаме достатъчно.

Всеки ресторант и хотел може да бъде витрина на българското винопроизводство и винената листа да не е просто част от менюто, а да разказва истории – за земята, за климата, за местните сортове, за хората, които ги отглеждат, за традициите, като по този начин на посетителя се предложи едно различно преживяване, коментира Кирова. По думите й подобно преживяване е това, с което България може да бъде запомнена и да накара гостите да се върнат отново.

Според председателя на комисията за изпълнението на тази цел трябва да се помисли за намиране на практически решения. Кирова подчерта, че българските вина са с изключително високо качество, но невинаги успяваме да бъдем достатъчно конкурентоспособни на външния пазар на база цена. Тя допълни, че имаме много вина, отличени на международни конкурси, но част от тях не са познати дори у нас. Според Кирова именно тук държавата трябва да се намеси. Тя приветства инициативата за популяризиране на българските вина, която Министерството на туризма и Министерството на земеделието и храните обявиха вчера.

По думите на Росица Кирова трябва да има общ облик на начина, по който предлагаме своите вина и говорим за тях. За целта можем да се поучим и от практиката в останалите държави, в които също туризмът е от водещите отрасли.

„Разговорът беше открит, професионален и много конкретен“, написа г-жа Кирова в своята Фейсбук страница. „Българските вина печелят златни и сребърни отличия на най-престижните международни конкурси, но често не успяват да стигнат нито до винените листи в нашите заведения, нито до вниманието на българските и чуждестранните гости. Международното признание трябва да се превърне в реално пазарно предимство, а не да остава само медал върху бутилката.“

„Особено ценна беше презентацията на Concours Mondial de Bruxelles, споделя Росица Кирова. „Конкурсът предлага напълно безплатно сертифициране на ресторанти и хотели, които предлагат поне пет отличени български вина или спиртни напитки. Сертифицираните обекти получават отличителен знак, професионални материали и присъствие в международна платформа, чрез която могат да бъдат препоръчвани на чуждестранни туристи.“

Георги Кунчев от ПГ на „Прогресивна България“ смята, че винопроизводството е отрасъл, на който трябва да бъде обърнато специално внимание. Той отбеляза, че България разполага с много интересни местни сортове и именно това е едно от нещата, които трябва да покажем на света.

Ричард Алибегов от БАЗ заяви, че предлагането в заведенията е според търсенето. По думите му туристите търсят местни вина, но българските клиенти не търсят тях, а чужди. Затова, ако заведенията заложат само на българско вино, не би било добра стратегия, коментира Алибегов. Той засегна и въпроса за договорите, които заведенията сключват с винопроизводителите за определени количества.

Председателят на Българската организация за винен туризъм Петя Минкова допълни, че големите винарски изби влизат в заведенията с огромни количества внос или производство, докато по-малките изби се борят да пробият. Тя все пак отбеляза, че не всички заведения са потребители на огромни количества, така че има ниши за имиджови продукти, местни сортове, определени производители. Минкова отчете като положителен факта, че след провеждането на Глобалната конференция за винен туризъм у нас миналата есен, държавата обръща все по-голямо внимание на българското вино и винения туризъм. Според нея един от начините да се влезе в ресторантите е говоренето, разказването на историите, вдигането на шум.

Председателят на Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) Живко Енчев смята, че проблемът на българското вино е загубата на идентичност. Според него предлагането в заведенията трябва да се фокусира върху местни български вина. По думите на Енчев София може да представя цяла България, защото не се намира в лозарски регион, докато другите градове могат да представят конкретно спецификите на регионите си. Предлагането на български вина е важно, защото то ще въздейства на търсенето им, коментира Енчев.

Марин Маринов, заместник-председател на Комисията по младежки дейности, спорт и туризъм на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и член на УС на БАВП, предложи на бъдещи такива срещи да има представители на местното самоуправление, защото точно така може българското вино да достигне всяка точка на страната.

Според Маринов клиентите търсят познатото, така че трябва да им се покаже и нещо различно, а българското вино предлага огромно разнообразие. Той допълни, че професията сомелиер не е толкова наложена в българските ресторанти, което е разбираемо, защото би било допълнителен разход. Но служителите на заведенията може да преминават поне базови обучения.

Силвия Тагарева от Университета по хранителни технологии (УХТ) – Пловдив каза, че учебното заведение има базата, условията и екипа да обучава ресторантьори, хотелиери, има възможност за обучителни семинари. Тя заяви, че ще изготвят и разпространят до заинтересованите страни планове за обучения, които да увеличат самочувствието и увереността на работещите директно с клиентите.

Според Михаела Козанова от „Гранд хотел Милениум София“ и член на Българската хотелска асоциация проблемът е, че не се гордеем с това, което имаме. По думите й именно от там трябва да се започне – да се запознаят хората с местните продукти, да започнат да ги подкрепят. Но да не се спира дотам, а да се обърне внимание и на ресторантьорите, защото не се отчита важността на винените листи. Тя призова самите винопроизводители да се фокусират върху българските сортове.

Според Росица Кирова трябва да помислим как да преразкажем историята за България – за българските вина, храни, къщи за гости, хотели. По думите ѝ всичко това трябва да бъде обща стратегия и виното не прави изключение. Трябва да имаме ясна идея какво искаме да постигнем и да сме убедени в това, че крайният резултат ще бъде добър за всички ни и ще получи финансово изражение, коментира тя.

Ивайло Катерски, член на УС на БАВП, потвърди, че има недоверие и липса на търсене на българско вино от потребителите, което ги кара да посягат към вносни продукти. Според него национална кампания би могла да помогне да се стигне до широк кръг от потребители, за да ги убеди в качеството на българското вино. Той предложи да опитат да направят такава кампания през октомври, когато БАВП организира редица събития за Международния ден на Мавруда (26 октомври).

Посланикът на Concours Mondial de Bruxelles (CMB) за България Меглена Михова представи конкурса и неговата нова инициатива. От тази година CMB сертифицира ресторанти, хотели, барове, винени клубове, които предлагат над пет вина и/или спиртни напитки с медали от конкурса.

Кристоф Сепулведа, представител на CMB, отбеляза, че българските вина са с достатъчно високо качество. Според него отличията от международно признати конкурси са начин за създаване на връзка на доверие и качество между производители, търговци и консуматори.