Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова пред „Труд”: Умният град може да бъде най-голямото ни предимство
21.04.2019Как би могла да се развива още по-успешно дестинация София, как новите технологии могат да се превърнат в двигател за индустрията, какви са възможностите за насърчаване на инвестициите в туризма и как секторът може да мултиплицира развитието на родната икономика. Тези теми ще бъдат обсъдени по време на 6-та годишна среща на Националния брод по туризъм, организирана в партньорство с Министерство на туризма, Столична община и медийната подкрепа на в. „Труд”. Събитието ще бъде на 23 април в София, а каква е целта на форума разказва изпълнителният директор на Националния борд по туризъм (НБТ) д-р Полина Карастоянова.
Г-жо Карастоянова, на какви проблеми ще търси решение 6-та годишна среща на Националния борд по туризъм?
Националният борд по туризъм е най-голямата работодателска организация в сектора и в това свое качество има отговорността да поставя актуалните въпроси на туристическата индустрия, както и да задава определен тренд на развитие. Събитието е своеобразна “среща на върха”, която дава възможност на едно място да се съберат всички основни фигури от туристическия и корпоративен сектор в България. 6-та годишна среща на НБТ се организира със съдействието на Министерство на туризма, Столична община и респектиращото партньорство на първокласните комуникационни, технологични и финансови лидери на пазара. Бих искала да благодаря специално на в. Труд за медийното партньорство и да се възползвам от възможността да поканя колегите от професионалната общност, тъй като регистрацията за събитието продължава и в момента на нашата уеб страница www.tourismboard.bg при много голям интерес. Големите въпроси, които ще търсят отговори на форума, се отнасят до създаването на дългосрочни модели за конкурентноспособността и развитието на българския туризъм. Подготвяме пилотен проект и визия за развитието на София като център за конгресен, културен и фестивален туризъм. Имаме самочувствието на новатори и затова поставяме фокус върху темата за “умният град” като двигател в развитието на градския туризъм. Това означава сигурност, свързаност, мобилност, иновации и екология. Темата е продължение на дискусиите от 5-та годишна среща за дигиталната трансформация в туризма.
Какво реално означава за туриста да попадне в един “умен град”?
Това е съвременното удобство всеки един от нас чрез мобилния си телефон да “държи в ръката си” цялата информация за мястото, където се намира. Това прави един град по-привлекателен в два много важни аспекта. От една страна туристите с включването на мобилните си устройства да имат достъп до интелигентна и моногоезична информация. Вторият аспект се отнася за деловите посещения и в този случай леснодостъпната и подробна информация ще има дори още по-висока принадена стойност. Доскоро в туризма конкуренцията се развиваше между хотелите, ресторантите, кухнята, вината, природните и културни забележителности. Днес най-ожесточеното състезание е с времето – колкото по-бързо успеем да предоставим нужната информация на всеки човек, който дори неволно е обърнал погледа си към България или София, толкова по-успешни ще бъдем
Как може да бъдат привлечени повече туристи в България?
Предлагаме публично-частно партньорство с държавата и общините, за да излезем от ситуацията на “пасивна” дестинация, в която се намираме в момента. Съвместно с Министерството на туризма работим върху проект, който има за цел да проучи европейския опит за създаване на туристически фонд за национален маркетинг и реклама. Това ще даде възможност на широка основа с нисък праг на участие да се генерира сериозен ресурс, като втори стълб за финансиране. В момента наблюдаваме много висока активност на нашите преки конкуренти – Турция, Гърция, Египет, Мароко, Тунис и останалите средиземноморски и балкански държави. Затова е изключително важно да се вземе от страна на правителството незабавно решение за отпускане на целеви ресурс за реклама на туризма в българските и международни медии в подкрепа на индустрията, която по приблизителни данни за 2018 г. е внесла над 8 млрд. лв. приходи в хазната.
Каква сума е необходима за тази цел?
Нашето предложение е да бъдат отпуснати 10 млн. лв., с които в краткосрочен план да преодолеем тенденцията за спад в ранните записвания и да стимулираме резервациите в последния момент. Необходимо е също създаването на структура, която през общините да финансира частично чартърните програми. Този ангажимент беше заявен неотдавна от Министър-председателя Бойко Борисов по време на визитата на Министър-председателя на Руската федерация Дмитрий Медведев. Бих искала да подчертая, че международната туристическа индустрия няма мандатен характер, затова и визията на НБТ е, че туризмът има нужда от програмно управление за 10 г. напред с професионален бизнес план, който да е гаранция за инвестициите, които държавата и частният сектор планират. Той следва да бъде аналогичен с проектната документация, която представяме в една банка, за да получим финансиране. Настояваме българската туристическа индустрия да има своята финансово-икономическа обезпеченост. Защото туристическият бизнес за България в неговия индустриален смисъл е един от малкото, да не кажем единственият, който има потенциал за нарастване в пъти като брой на туристи, приходи и дял в БВП.
Какви промени са нужни, за да заработят тези механизми?
Необходими са мащабни промени в управленски и във финансово-икономически аспект, затова предлагаме увеличение на бюджета и специализираната администрацията на МТ. Това е необходимо, за да може държавата да изпълнява своята роля като собственик на големия капитал на туризма, а именно природните и културни дадености, които са публична държавна собственост. Ние имаме Царевец, Перперикон и Мадарския конник и според нашето родолюбиво отношение към историята те са съизмерими с Акропола, Колизеума или Мачу Пикчу. Но професионалният свят е безчувствен и за да се съизмерим с тези световни туристически атракции, трябва да ги покажем на света. Преди дни пред очите ни горя катедралата “Нотр Дам” в Париж и вярвам, че всеки един от нас е разбрал, че няма нищо по-лесно от това нещо безценно да бъде изгорено или разрушено. Днес повече от всякога трябва да се обединим зад това, което вече е постигнато, да го запазим и надградим. Да избършем праха от всеки камък, да го излъскаме, да му сложим табелка, да направим пейзажа около него красив. Ако всеки от нас направи поне една такава стъпка в живота си, то България ще бъде прекрасно кътче от световната туристическа карта.
Има ли България символ като “Нотр Дам”, който може да обедини нацията?
Разбира се, патриаршеският храм “Александър Невски”, великолепната “Света Богородица” в Пловдив, Рилският манастир, като българска духовна обител и други значими религиозни и културни паметници. Колкото е трудно да нямаш какво да разкажеш за себе си, толкова е трудно и да имаш много. Голямото предизвикателство към всички нас, изпитанието за нашата интелигентност, е какъв да е разказът за България, за нас като хора, история, съвременност и общество. Голямата сила на едно общество е когато постига успехи, но една нация доказва колко е голяма по начина, по който съпреживява трудностите. Ние имаме своите малки изпитания всеки божи ден и от нас зависи дали ще успеем да изплуваме от блатото на посредствеността, от което сме затънали като общество. Вярвам, че си заслужава да обединим усилията си и, че всяка една такава стъпка води до малка, но смислена промяна. Натрупването на много малки и смислени промени ще създаде една голяма смислена промяна рано или късно.