вятърни мелници в Киндердайк, Нидерландия

Холандия се защитава от свръхтуризма

Два туристически автобуса се движат по тесния, виещ се път, който минава край жълто сабо с човешки ръст. Автобус след автобус се редят да оставят нетърпеливите си пътници, образувайки огромни колони към дигите докъдето ти стига погледът.

В село Киндердайк край Ротердам има 19 вятърни мелници. Характерен пейзаж за холандското изобразително изкуство, това е една от най-сниманите дестинации в Холандия.

Излизайки в мъглата и дъжда, изпълнени с очаквания, туристите отварят алените си чадъри, а екскурзоводът им размахва червен знак, обяснявайки значението на това уникално място, влязло в защитения списък на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Мелниците, които са шедьовър в управлението на водите, някога са подпомагали отводняването на терените, предотвратявайки наводнения през 1740 година.

Това обаче не е музей. Мелниците са изпълнени с живот. На някои обитатели на мелниците вече им е писнало. Те създадоха картички, с които приканват туристите да помислят за последиците от обиколките си.

Имам много, много лош опит с туристите, казва Йохан Велтуизен, 56-годишен програмист на роботи. Той винаги е живял в Киндердайк и управлява местната група за защита на нормалните условия на живот, която настоява пред кмета за по-добро управление на масовия туризъм.

„Цели семейства тичат през градината ми. Седим си и пием чай на слънце, поглеждаме и виждаме цяло семейство китайци да тъпче цветята ми“, казва Велтуизен. „В началото бяха само туристи от САЩ и Великобритания, сега са от Китай и Япония. Те са толкова много милиони и всички искат да дойдат и да се снимат с вятърна мелница“, допълва той.

Автобуси блокират пътищата, коли завземат определените за инвалиди паркоместа, а туристи без опит в колоезденето са приканени да яхнат велосипеда, за да се потопят изцяло в холандската атмосфера.

Видео, публикувано от екипа на Йохан, показва някои от проблемите, които създава свръхтуризмът в някога спокойното холандско село, което сега страда заради това, което е. Преди десетилетие мястото бе почти непознато отвъд дигите.

Градският съвет се опита да сведе до минимум нарушаването на спокойствието, като забрани автобусите и кемперите в центъра на Киндердайк, изгради нови паркинги в покрайнините на селото и засили проверките на автомобилите, което доведе до почти двойно повече глоби между 2017 и 2018 година.

Правя чаши за кафе и подложки за чаши като хоби, казва Вeлтуизен. Туристите обаче идват, снимат се и не купуват нищо, хранят се на круизните кораби, оплаква се той.

Въпреки недоволството си Вeлтуизен не е съгласен с неотдавнашната инициатива на местни мелничари да раздават картички на туристите с послание, намекващо, че те са част от проблема. На картичките пише: „Живеем тук от векове. Всяка година ни посещават 600 хил. туристи, а ние сме 60. Съотношения 10 хил. към 1 #свръхтуризъм“.

Макар целта да е картичките да бъдат изпратени на приятели, за да бъдат отказани други посетители, по-вероятно е да бъдат запазени като сувенир.

Местният мелничар и активен ползвател на „Инстаграм“ Петер Пол Клапвайк отбелязва: „Това е обект от световното културно наследство, не е „Дисниленд“. И трябва с него да се отнасят като с такова“.

Все пак обаче годишната поддръжка на една мелница струва 100 хил. евро, така че туристическите приходи от фондацията Kinderdijk, която управлява обекта, са жизненоважен източник на средства. „Ние сме част от наследството“, казва Клапвайк. „Не мразим туристите, но фондацията ни третира като гъска, която снася златно яйце.“

Входни билети на цена 8 евро за възрастни и стотици круизни кораби, спрели наблизо, осигуряват на фондацията всяка година около 4 милиона евро.

Повечето пари се реинвестират в поддръжката на селото, но местните жители се оплакват, че нямат достъп до консултациите на съвета и не виждат ползите от посрещането на вълната от туристи. Те започнаха многобройни съдебни дела, за да се опитат да защитят собствеността си и да не допуснат разширяване на туристическия обект.

„Не можеш да го спреш. Просто се нуждаем от правила. Туристите обикновено идваха само през лятото и спираха посещенията през октомври, а сега е целогодишно“, оплаква се Йохан Велтуизен.

Решението според мелничаря Петер Пол Клапвайк е да се създаде връзка с посетителите, да ги накараш по-добре да разберат начина на живот на местните. Сега щом види турист да насочва дългия си обектив към фамилната му къща, той го кани вътре на чай.