доц. Румен Драганов

Доц. Румен Драганов: Летният сезон ще е рекорден, но градският туризъм настига морския

Доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма и Председател на Контролния съвет на сдружение Национален борд по туризъм разказва за актуалните тенденции в сектора туризъм в интервю за в-к 24 часа на 16 юли 2018 г., което представяме със съкращения.

Г-н Драганов, какъв летен сезон да очакваме?

Очакваме силен летен сезон. Около 4,9 млн. ще бъдат посещенията от чужбина, което е ръст от 7,5% в сравнение със същия период на миналата година. Броят на търсещите културен туризъм в градска историческа среда се изравнява с този на търсещите морска ваканция. При първата категория престоят е по-кратък и с по-висока доходност. Това създава впечатление за бедни туристи по морето и богати в градовете. Но с навлизане на нискотарифните компании в морските дестинации ще се засили и обемът на по-платежоспособни туристи.

Ще има ли рекорден сезон тази година?

Определено ще имаме повече туристи и повече приходи. Разпределението в годишен план обаче ще бъде в полза на културния туризъм в градска историческа среда. България вече е целогодишна дестинация.

Българите завръщат ли се по родните курорти?

Българските туристи са ключов фактор за много места у нас. Те предпочитат по-качествени услуги, индивидуализирани места за настаняване, хранене и развлечения. От морските комплекси най-предпочитани са Елените. Албена, Св. св. Константин и Елена. Те предлагат правилно позициониран комплексен продукт с прекрасна плажна ивица и чиста морска вода. Тази година курортен комплекс Елените бе удостоен и със световния сертификат “Син флаг”, който е гаранция за чиста природна среда и отлично управление.

Променя ли се профилът на туриста – идват ли по-богати чужденци в България?

Нискотарифните компании и дигитализацията на пазара доведоха много млади хора с престижни професии и характерния за тях лайфстайл. Чувстват се доволни от контакта с млади артистично настроени българи. Търсят традиционен продукт в традиционна среда, който да ги впечатли със своята естественост, неподправеност и чистота.

Продължава ли практиката чужди туристи да се оплакват от условията в хотелите с цел да получат обезщетение от туроператора и така почивката им да излиза безплатна?

Това е стара, добре работеща машина главно за туристи от Великобритания и Германия. Туроператорът е посредник между клиента и неговите юридически съветници и хотела, като шансът хотелът да се защити е минимален. Съгласно законодателството в тези страни клиентът има право на обезщетение основано единствено на негово оплакване. Цялата защита се прехвърля върху доставчика на услугата – хотелиер или ресторантьор, който трябва да доказва пред съда своята теза. Това на практика е много трудно осъществимо.

В последно време имаме оттегляне на жалби от туристи вследствие на активна работа на българските защитници по такива дела, което е пробив в системата, нанесла много щети през последните години. Изследване през 2016 г. показа, че средно плащаме за рекламации близо 3,1 евро на всеки турист от Острова и 1,8 евро за всеки немски турист.

Как се постига стабилен туристически продукт без квалифицирани кадри?

Непрекъснатият ръст в броя на чуждестранните пристигания и на обслужените туристи показва, че бизнесът се справя успешно. През миналата година са реализирани над 11,5 млн международни пристигания, а броят на вътрешните пътувания с цел туризъм надхвърля 18,5 млн. Тези многомилионни пътувания са обслужени от българския бизнес, като заетите в туризма са били 336 хил. души.

Защо кадрите не остават в България?

Част от хората отиват в чужбина поради по-високо заплащане. Но не всички могат да работят при повишените изисквания. Затова основните задачи, които си поставиха Българският съюз за балнеология и спа туризъм и Националният борд по туризъм, е нивото на заплащането в хотелите на техните членове да достигне средно 1400 евро месечно през 2026 г. Стандартът за конкурентоспособност включва и конкурентни заплати, както и обучение, социална политика, допълнителни екстри към трудовото възнаграждение. Определено заплащането на труда ще бъде тема на бъдещи политики за намиране и задържане на персонал.

Много положителен е опитът на Центъра за професионално обучение – Хотелиерска лига към “Виктория груп”, който работи с Австрия за обмен на кадри. През зимата те ще имат възможност да работят в хотели в Алпите, а през лятото на морето.

Има ли държавна политика за работещите в приоритетен отрасъл, за какъвто бе определен туризмът?

Държавната политика трябва да създаде предпоставки за по-доброто управление на туристическите забележителности, но засега това не се случва. Липсват и ясни правила за създаване на национална туристическа организация, включваща браншовите, продуктовите и професионалните сдружения. Такова обединение ще съдейства за осигуряване на конкурентоспособност и устойчиво развитие на туризма, ще създаде условия за идентифициране и прозрачност в бранша и ще осигури по-добра защита на потребителите. Ако това бъде изпълнено, можем да говорим за туризма като за приоритетен отрасъл.

Как промените в Закона за туризма ще се отразят на хотелиерите в България?

Необходимо е

формиране на единно представителство на браншовите, продуктовите и професионалните сдружения в комуникацията с държавата, областната администрация и общините. Както и за осъществяване на членство и представителство в международните организации на ниво ЕС и световните туристически организации. Представителите на туристическия бизнес трябва да подлежат на вписване в централен професионален регистър.

Ще бъде целесъобразно хотелите да са разделени на средни, малки и микро. Проблемът на голяма част от хотелиерите е в това, че те са малки и микропредприятия и следва да бъдат третирани по-щадящо от големите хотелски международни вериги.

При категоризацията на обекти на предприятия, представляващи големи международни вериги, ще е добре да се издава удостоверение за съответствие, когато са изградени по международни стандарти, така, както се прави например при внос на асансьори от ЕС.

Какви са практиките в съседните държави?

Там държавата се припознава като собственик на туристическите забележителности и подпомага всеки, който им води туристи.

С какво българските курорти се отличават от тези в Гърция и Турция?

Има съществена разлика и в трите дестинации. В Турция се практикува системата ол инклузив, в Гърция я отричат, там наблягат на таверните, в България е смесена система – и едното, и другото.