Източник и снимка: БТА

Дигитализацията и популяризирането на културно-историческото наследство са акцентите, около които се обединиха участниците в шестата дискусия, организирана от БТА

Дигитализацията, консервацията и реставрацията, и популяризирането на културно-историческото наследство са акцентите, около които се обединиха участниците в шестата дискусия, организирана от Българската телеграфна агенция в рамките на инициативата й „Български гласове за Европа“ в партньорство с Европейския парламент.

Конференцията беше на тема „Български гласове за Европа: културното наследство на Европа и България – настояще и бъдеще“ и се състоя днес в пресклуба на БТА във Видин. В нея участваха евродепутати, местни административни ръководители, учени, общественици и граждани.

Областният управител Любен Иванов отбеляза, че сред проблемите, които са се натрупали с годините, са липсата на активна обща стратегия за показване на забележителностите на цялата област, както и липсата на връзки между отделните обекти и общини, и между отделните региони. Тези връзки трябва да бъдат възстановени и да се работи по тях, трябва да сме конкурентни на останалата част на страната и на Европа, каза той. Ще направя всичко възможно Видин да приеме достойно място в туристическата карта на България, посочи той и допълни, че ще гради мостове между държавната администрация и общините.

Евродепутатът Андрей Слабаков каза, че в Европа има достатъчно много пари и проф. Николай Овчаров е абсолютният пример за това как те трябва да бъдат усвоявани. Не очаквайте някой да ви ги даде, трябва да си ги вземете, трябва да се правят читави проекти, посочи още той и отбеляза, че един от основните проблеми при нашето наследство е липсващата инфраструктура. Слабаков призова да се види какво може да се направи по отворените европейски програми в тази връзка.

Археологът Николай Овчаров посочи, че именно туризмът ще даде възможност на хората да се задържат в този край. Това е пътят за развитието и укрепването на видинския район, според него.

Археологът от Регионалния исторически музей във Видин /РИМ – Видин/ Ваня Ставрева акцентира върху физическото и дигитално съхраняване на културно-историческото наследство. Тя отбеляза, че не й харесва погледът върху културно-историческото наследство с акцент единствено върху туризма. Според нея задачата на всички, които се занимават с културно-историческото наследство, е то да бъде разкрито, проучено, съхранено физически и дигитално, и едва след това може да се говори за туризъм. Тя смята, че трябва да се търсят възможности да има достатъчно финансиране за всички археологически обекти, които си заслужават и да се акцентира върху самобитните моменти, които имаме в историческото наследство.

Училищният директор и историк Захари Захариев отбеляза, че трябва да се помъчим да направим представянето на културното ни наследство по-интерактивно. Не е достатъчно само да заведем децата си в музея, въпросът е как да ги вкараме вътре в него и да ги научим как да пазят това, което е наше общо наследство, каза той. Захариев отбеляза, че музеите трябва да станат интерактивни, да може да се пипне нещо в тях. Трябва да се намери общ път между институциите, които се занимават с културното наследство и образователната система, смята още историкът. Той също подкрепи дигитализацията на културното наследство и повдигна въпроса за липсващите краеведски изследвания като начин за събиране на информация.

Етнографът Сашка Бизеранова от РИМ – Видин насочи вниманието към обучението на кадри от музеите за процеса по дигитализация. По думите й липсват и умения, но и съвременна техника. Европейският съюз може да подкрепи закупуването на модерна техника, както и да окаже помощ за изработване на еднакви стандарти за дигитализиране. Според нея трябва да се дават и средства за осъвременяване или възстановяване на сериозни музейни експозиции. Като се дават пари за ремонт на сградите, трябва да има и средства за изложбите в тях, смята Бизеранова.

Дългогодишният директор на Симфониетата във Видин Мирослав Кръстев посочи, че музиката може да е средство, с което да се популяризира културно-историческото наследство на региона.

Директорът на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ Десислава Иванова каза, че по отношение на дигитализацията на книжовното наследство в библиотеките основен проблем е липсата на национална стратегия. Всяка една библиотека дигитализира за себе си, което никак не стои добре в общия план за дигитализация, отбеляза тя. Друг проблем е остарялата техника. Нашата е от 2009 г. и през 2022 г. тя е почти неизползваема, констатира Иванова. Липсват, както европейски, така и национални средства и програми за дигитализация. Смятам, че това е една колективна отговорност и не може да разчитаме само на Европа или на чужди дарители, каза още тя.

В дискусията се включи и Георги Табаков, ръководител на трансграничния проект „ISTER: Свързване на историческите римски пътища в Дунавския регион“, в който си партнират организации от осем страни. Според него само инвестициите в твърда инфраструктура са тотално недостатъчни, ако не се оправи човешкият фактор. Табаков посочи, че липсват езикови умения на работещите в областта на туризма и то не само във Видин, а в цялата страна. По думите му служителите в тази сфера трябва да притежават и презентационни умения, както и умения за създаване на продукти. На местно ниво трябва да има разбиране за това какво е важно за туристите, посочи още той. Според него, за да се развива този сектор, общините трябва да оправят и довеждащата инфраструктура, защото в момента тя е под нулата. Той отбеляза още, че са важни дори такива неща като работещ през почивните дни туристически център във Видин или функционираща тоалетна около крепостта Баба Вида.
Мариела Савкова, управител на Видинския информационен център, повдигна въпроса за механизмите за финансиране. Според нея в региона Видин и Плевен са двата областни града, за които има отпуснат безпрецедентен бюджет като обем и главното условие за усвояването на средствата е всичките проекти и програми да бъдат в партньорство.

В заключение директорът на БТА Кирил Вълчев посочи, че ние опазваме нашата памет за нас си, за нашите си души. Най-голямата цел на европейците би трябвало да е непрестанно да се връщат към своите корени, към тази християнска Европа на ценностите, около която е създаден Европейският съюз, отбеляза той и изрази надежда някои от конкретните идеи, направени по време на конференцията да бъдат обсъдени в Европейския парламент.

Модераторът на дискусията, видинският кореспондент на БТА Ирена Данаилова отбеляза, че всички те се надяват, че българският глас ще бъде чут в Европа.