Даниела Стоева: Необходима е субсидия за всеки организиран турист
17.06.2020Обслужването е едно от нашите слаби места и това е нещо, с което се борим от години, коментира в интервю за „Монитор“ председателят на УС на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АББТА) и туроператор с над 25-годишен професионален опит Даниела Стоева, публикувано на 16 юни 2020 г.
– Г-жа Стоева, подкрепяте ли мнението на някои от колегите си, че новообявената схема за подпомагане на туризма 80:20 е мираж?
– Начинът, по който беше анонсирана схемата 80:20 през последните дни, беше следната – към мярката 60:40 ще добавят още 290 лв. фиксирана субсидия, като по този начин схемата ще стане 80:20. Чисто математически не може да се обясни как, когато към 60% добавим 290 лв., тя става 80% – освен ако не говорим за конкретна сума като доход. Докато не го видим разписано точно, смятам, че това, което се анонсира като 80:20, е доста неясно.
– Наскоро се заговори и за създаването на гаранционен фонд? Какви биха били неговите основни функции?
– Основната функция на такъв гаранционен фонд е да гарантира сумите, които клиентите плащат на туроператорите. Това е друга форма на застраховката „Отговорност на туроператора“, но се формира като план със средства, инвестирани от самите туроператори. Преди време имахме проблеми с въпросната застраховка, тъй като основни застрахователи се отказаха да я предлагат. Поставиха ни в неприятна ситуация, но въпросът се реши благодарение на компании, които „подадоха ръка“ на туроператорския бранш с приемливи условия, които гарантират както издаваните ваучери за промяна на дати за пътувания, така и настоящите плащания. Няма проблем да се работи и преди създаването на гаранционен фонд – правата на потребителите са напълно защитени.
– Много туроператори са застрашени от фалити, а гаранционният фонд може да бъде готов до края на годината. Няма ли да е прекалено късно?
– Не е лесно да се създаде гаранционен фонд, законовата ни база не е готова в това отношение. За да има работещ „механизъм“ по примера на добре функциониращите в другите европейски страни като Дания, се изискват редица нормативни промени, които не са свързани единствено със Закона за туризма. Процедурата не е лесна и изисква време, трябва да е добре обмислена и структурирана. Аз лично смятам, че дори е прекалено оптимистично да се говори за края на годината. Това не е тема, която се дискутира от вчера, тя е обект на разговор от много години. Още през есента на 2019-а, след фалита на „Томас Кук“ тя стана актуална и дойде на дневен ред не само в България, но и във всички европейски страни, където няма фонд, като Германия. Има две системи за обезпечаване на плащанията от страна на потребителите – под формата на застраховка/банкова гаранция или чрез гаранционен фонд. Предложили сме такъв на Министерството на туризма още през декември, откъдето създадоха работна група, чието последно заседание беше през януари заради COVID-19.
– Защо през 2016 г. туроператорите се обявиха против създаването на подобен фонд?
– Основните притеснения бяха свързани с това как въпросът ще се реши законодателно и кой ще управлява фонда. Това ще бъде на дневен ред и сега. Смятам, че тогава не бяхме узрели като бизнес и пазар за подобна идея – това е принцип на работа за по-развити бизнеси.
– Какви мерките ще предприемете за придобиване на ликвидност?
– Въпросът с ликвидността ще се реши с подходящо финансиране от страна на търговските банки, подпомогнати от Българската банка за развитие.
– Изпълними ли са условията за отпускане на кредит на туроператорите?
– На този етап няма добре работещи механизми, тъй като това, което очакваме ние, е чрез Българската банка за развитие да се предоставят достатъчно средства, които да служат за гаранция на необходимите средства – под формата на кредити, към търговските банки. По начин, по който самите те ще имат интерес да ги предлагат, и то при сериозно намалени лихви. Колегите ни в Германия вече са се възползвали от подобен тип кредити с лихва до максимум 3% в зависимост от обезпечението. Колкото е по-голямо то, толкова по-нисък ще бъде и лихвеният процент. Затова все още не са стартирани подобни финансови инструменти, засега само слушаме за тях.
– Смятате ли, че финансирането на чартърните полети с по 35 евро на седалка може да спаси сезона?
– В случая не е важна сумата, а механизмът, чрез който се случват нещата. Говори се само за чартърни полети, но не трябва да забравяме, че голяма част, особено в тази кризисна година, няма да дойдат с чартърни полети, а ще бъдат на блок места по редовните линии, а също така и с нискотарифните авиокомпании. Този механизъм трябваше да бъде насочен по отношение на всеки организиран турист – тези, дошли в страната чрез туроператор по организирано пътуване без значение от неговия вид – трябваше да бъде субсидиран. Така се действа от години в съседна Северна Македония, където субсидията е около 50 евро на турист. По този начин щеше да се обхване много по-голяма част от българския туризъм. Чартърни полети имаме единствено за морските дестинации и зимата – към ски туризма.
– Тези дни се извиха огромни опашки на границата с Гърция. С какво можем да привлечем българите, които вече поеха към южната ни съседка?
– Всеки знае отговора на този въпрос – с качествено обслужване и лично отношение към клиента, това са нещата, формиращи туризма. С това не искам да кажа, че никъде в България няма качество или добро обслужване – има такива места, но те не се оплакват от липса на български туристи.
Обслужването е едно от нашите слаби места и това е нещо, с което се борим от години. Трябва да си признаем, че имаме проблем в това отношение, и то на всички нива. Смятам, че това намират българите в Гърция. Ако пък се говори само за лятна почивка, не трябва да забравяме, че гръцката морска ивица е много по-голяма и предлага различен тип туризъм. Запазеният морски облик е това, което ние унищожихме и продължаваме да унищожаваме по родното Черноморие.
Само с протекционистични мерки не мисля, че можем да задържим или привлечем туристи. Това може да стане единствено с качествен продукт – туризмът отдавна не се изразява само в едно настаняване, той е преживяване. Има да работим още в тази насока.