д-р Полина Карастоянова

Д-р Полина Карастоянова: Туризмът беше ударен пръв, но и пръв може да влее свеж въздух в икономиката

Много думи бяха казани и изписани за икономическата криза, до която ще доведе пандемията от коронавирус. В частност, сектор „Туризъм“ беше обявен за полумъртъв, с огромни загуби и напълно замрял. Ресорният министър Николина Ангелкова обяви, че подготовката за летния сезон ще започне в средата на юни, а ефективно можем да разчитаме на почивка на море от 1 юли. Заяви също, че 20% от средствата предвидени във възстановителния план на ЕК ще бъдат поискани за туризма.

Какви обаче са специфичните нужди на бранша, на какъв тип подкрепа разчита и накъде са насочени надеждите за спасение – с тези въпроси FlashNews се обърна към д-р Полина Карастоянова, Изпълнителен директор на Националния борд по туризъм (НБТ). Ето как експертите в туризма виждат картината:

– Да започнем оттам – имате ли вече обобщени данни за това какви са щетите, които епидемията нанесе на българския туризъм?

– Към този момент към Националния борд по туризъм е създаден един академичен и аналитичен екип. Тяхната задача е да представят такива данни в последната седмица на извънредното положение. Защото за нас е важно да отчетем един период от време, след който настъпва промяна и ситуацията би позволила нормализиране на социалния и икономическия живот в страната. Така че, междинни данни, в рамките на месец или 40 дни, биха били непредставителни.

Но е важно да кажем едно – тежкият удар с COVID-19 настъпи в края на зимния сезон и благоприятното развитие на нещата би позволило късен летен сезон от 1 юли. Това би позволило поне няколко месеца, в които да се реализират услугите. Разбира се, с огромни преки загуби както за туристическия сектор така и за БВП. За да не спекулираме оставихме данните да бъдат представени в средата на май.

– Бяха предложени различни мерки за спасяване на туризма у нас. Коя е мярката, от която най-вече ще се възползва бранша?

– До този момент не е комуникирана нито една конкретна мярка, която се отнася до спецификата на сектор „Туризъм“. Мерките на правителството са общи мерки. Оценката за тях е нееднозначна. В по-голямата част от изразените мнения преобладава становището, че те са необмислени докрай, несправедливи по отношение на реалната ситуация и не дотам работещи. В по-голямата част от случаите мерките са насочени към физически лица, останали без работа или социално слаби. Но икономически мерки, които имат по-интелигентен, по-професионален и по цялостен поглед върху конкретен бизнес и в частност върху туризма, не сме свидетели.

На икономиката се гледа като цяло – нещо, което ние в Националния борд по туризъм не можем да се съгласим, защото е ясно, че измежду приоритетните браншове, които имат основно значение за българската икономика и БВП, за заетостта, туризмът е лидер. И в този смисъл, едно интелигентно планиране предполага приоритизиране на подкрепата за сектори, които имат принос за икономиката. Отново да ангажират работещи – в туризма има близо половин милион работещи. Говорим за експортна индустрия.

– В един различен план на мислене, какъвто към този момент ние още не сме видели, то едни от първите стъпки за подкрепа би трябвало да бъдат фокусирани върху туризма и авиацията.

– Това бяха първите, най-тежко засегнати от коронавируса сектори. А при наличие на план за излизане, това биха били и първите сектори, които биха могли да влеят свеж въздух в икономиката на страната.

– Може ли да конкретизираме – какво очаквате от държавата като мерки за туризма?

– Имаме някои стъпки, които обсъдихме и с министерството на туризма и се надяваме, че те са в развитие.

За нас е необходимо да бъде изготвена и ясно комуникирана една работеща антикризина рекламна програма.

Като тя да има два аспекта – единият, насочен към вътрешния пазар, към българските граждани, които биха избрали България за своята почивка, макар и в един необичаен сезон.

Вторият аспект е работата с традиционните пазари, на които имаме своите клиенти- Германия, Великобритания, Вишеградската четворка. За нас фокус в промяната в пазарното ни поведение – това са два ключови глобални пазара – Русия и Турция.

В този смисъл, второто, което предложихме и което е ключово в политиката на НБТ, е предложението за промяната на модела, по който се издават визите за руските и турските граждани. Заедно с промяната на модела, следва да се приеме и намаляване на цените на туристическите визи.

Аргументът, че България следва общата европейска визова политика, е най-контрапродуктивното клише за националния интерес, което може да се използва. Следва българското правителство и МВнР да намерят такъв инструментариум, че така както Малта, Кипър, Гърция и Италия имат своята специфика във визовия си режим, да намерят начин и за България. Например, да се прекрати архаичната практика за издаване на визи на гише – ние предлагаме електронни визи или при пристигане на КПП. Цените също са много важни.

Считаме, че фокусирането и преосмислянето на стратегията за Русия и Турция е ключово за България. Ще разсея клишето, че турците имат повече природни дадености, за да предпочетат да дойдат у нас. Интересът на турските туристи не е насочен толкова много към морските ни курорти, а повече във вътрешността на страната, към планинските курорти, които са и целогодишни, към балнео и СПА възможности, голф комплексите. Потенциалът е огромен.

Третата мярка, която предложихме и която е в ход, е промяната на концесионните договори за обслужване на плажовете и възможността на шезлонги и чадъри да е нулева и символична.

Разширяване на зоната, на която консеционерите предлагат тази услуга, за да се осигури пространство за хората. Тази година основното, което ще води туристите (независимо български или чуждестранни) при избора на място за почивка, е сигурност и безопасност. И този физически и психологически комфорт.

Четвъртата мярка, която може би е най-важната, това са издаването на туристически ваучери.

Този въпрос е поставян на всяко българско правителство от 2008 година насам. И по необясними причини никога до този момент това не се възприе като възможна и рационална мярка за насърчаване на туризма у нас.

– Може ли да бъдете по-конкретна – как точно си представяте системата с ваучерите за почивка?

– Системата за издаване на туристически ваучери е печеливша и за двете страни- и за тези, които ползват този инструментариум и за държавата като първоначален инвеститор в този процес. Нашето виждане е, че ако сравним познатата система за издаване на ваучери за храна – тя оперира с бюджет около 350 млн лева. Такава подобна система работи в България и тя е много успешна. Т.е. това не е нищо ново, нищо необичайно и нищо, което да плаши участниците в този процес.

Нашето предложение е: При възможност от страна на държавата за инвестиции в този инструментариум в размер на 250 млн лева, ние предлагаме разпределението на тези средства да включва структура от отстъпки. Като например, до 25% отстъпка на цената при настаняване на 7-дневна база, независимо от класа на хотела за настаняване. Останалите 77% ще ги плати туристът.

Да бъдат включени ваучери, които покриват част от пътуването – било то автомобилен, железопътен, автобусен или самолетен превоз.

При 250 млн. инвестиция в този тип ценна книга каквато е ваучера, обратно в БВП на страната се генерират между 1 млрд и 1,2 млрд лева. Т.е. плюс 1% в БВП на страната. И преразпределено през данъците по различните пера във фиска ще постъпят обратно 500 млн лева. Важна е основната връзка между първоначално инвестирани средства и обратните постъпления и е от полза на бюджета.< В такъв финансово-икономически модел ние можем да аргументираме ползи в размер на 4 до 5 пъти спрямо първоначалния обем на средства, които са вложени. Ето това е пример за сериозно и мащабно мислене, когато държавата припознае себе си като собственик в туризма, като собственик на природното и историческото богатство, което е най-голямата атракция. И тогава държавата, в ролята си на управленец като насочва определен финансов ресурс, през механизмите на туристическия сектор, получава тези приходите, за които споменах. – Да дадем конкретен пример – този ваучер откъде се получава, за къде ще отнася и това не е ли държавна помощ в някакъв смисъл?

– Държавната помощ беше неприемлива до преди месец според правилата на ЕС. В резултат на коронавируса и негативното му влияние върху икономиките има решение на съюза, според което националните правителства имат свобода да преценяват към кои ключови сектори на икономиката могат да насочват средства с цел стимулиране и оживяване на икономиката и положителни финансови резултати. Т.е. голямата заплаха на тема държавна помощ не е актуална към момента.

Второ: Можем да отговорим конкретно на въпроса едва тогава, когато работим с точни параметри. Докато не се изясни подхода и модела на туристическите ваучери не можем да сведем примера до абсолютната точност.

Според предложенията, които бяха обявени в публичното пространство, някои от идеите предполагат фаворизиране на едни български граждани и подценяване или направо дискредитиране на други. Защото разделянето по съсловия, по професионален признак, на такива със или без трудов договор, изглежда неуместно за големия смисъл на това предложение и механизъм.

За нас правилния подход е да има категорични гаранции за равнопоставеност и всеки български гражданин, независимо от това дали живее у нас или в чужбина, да има право да участва в този процес.

Операторите в този процес според нас е редно да бъдат хотелиерите и туроператорите.

Тези, които са регистрирани по закона за туризма и до този момент са били отговорните лица, опериращи с всички платежни инструменти, с които се работи в туризма, един от които са ваучерите. И досега, когато някой иска да си направи резервация през туроператор или турагент, той получава ваучер, за това което е избрал. Също така би могъл да получи ваучер от хотел, ако направи директна резервация или плащане. Ние настояваме този механизъм да бъде оставен на полето на туристическата индустрия.

– Да, в това вече има логика. Защото е най-логично ваучерите да бъдат издавани от тези, които предоставят услугата.

– Не би било добре този инструментариум да бъде оставен в ръцете на определен работодател или социална група.

Това е опасно и може да доведе до ситуация вместо да изпишем вежди, да извадим очи, да има обратен ефект и да не постигне целите си. Нека този механизъм бъде добре обмислен, да бъде коректен, прецизен и в крайна сметка да даде възможност на всеки български гражданин да избере което и да е място в България за своята почивка, да има право да се възползва от ваучерите и това да кореспондира с туроператорите и хотелиерите.

– Оптимист ли сте, че след 1 юли хотели, къщи за гости и курорти ще заработят в пълния си капацитет и нормален режим? Очевидно кърпа до кърпа и чадър до чадъра няма да бъдат възможни…Хората се страхуват..

– Това беше причината и основанието да потърсим и да проведем среща с Националния оперативен щаб. Ние поставихме във фокуса на тяхното внимание необходимостта от спокойно и навременно планиране на единен протокол или стандарт. Документ, който да формулира ясни указания за това как да бъде организирана работата и провеждането на летния туристически сезон.

Става дума за три аспекта: Първо, по отношение на подготовката на екипите и служителите и цялата обслужваща група от колеги като част от общата индустрия, защото е важно те да са добре информирани и подготвени, да следват определени здравни, санитарни и хигиенни правила и препоръки, които пазят тях и туристите.

Вторият аспект се отнася до самите туристи и онези специфични съображения, за които споменахте от гледна точка на начин на настаняване, хранене, движение, откритите пространства, басейни. Разбира се, че ще настъпи промяна в досегашната организация, но в това няма нищо лошо. Тогава когато е налице добра организация, която се води от идеята, че трябва да имат защита и комфорт за туристите, мисля, че всеки би проявил разбиране, дори това да означава известно забавяне или различен подход от познатия досега.

Третият аспект касае процедурите и начина, по който ще се действа в ситуация на форсмажор. Ако възникне ситуация със заболял турист или колега – как се процедира.

Ние сме в очакване и в готовност да съдействаме с конкретни предложения за изготвяне на такъв протокол. Вече има разработени добри примери, от чужди страни и големите световни вериги. Има достатъчно добри примери и опит, които могат да се използват.

Но е добре това да се случи навреме, защото това са документи, които се издават от компетентните органи и са обвързани помежду си, но да има време всички по веригата да бъдат информирани.

Защото освен към красивите снимки и привлекателните оферти, които сме свикнали да виждаме, сега един такъв допълнителен фактор на спокойствие, който може да предпостави избора на всеки турист, ще бъде и високата степен на информираност, че там където отива нещата са премислени, подготвени и под контрол.