д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на НБТ

Д-р Полина Карастоянова: Само адекватен пакет от мерки ще изведе бранша от кризата

COVID-19 в икономически план нанася еднакво големи щети както на туроператорите, така и на хотелиерите и ресторантьорите. И докато всеки ден сме съпричастни на процеса за овладяване на пандемията в нейния здравен и социален аспект, става съвършено ясно, че туристическият сектор е оставен да се справя без подкрепа от държавата. Това заяви д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, в интервю за в-к Марица.

– Д-р Карастоянова, туризмът в световен мащаб е сериозно засегнат от COVID-19. Към днешна дата каква е ситуацията в бранша в България и каква е прогнозата Ви за сезон 2020?

– Това е най-тежката криза след Втората световна война, която покоси туристическата индустрия и авиацията в световен мащаб. На този етап е трудно да се прогнозира, тъй като липсват сериозни научни и икономически наблюдения и анализи, на базата на които да се направят обосновани изводи. От началото на кризата в туристическия сектор първият удар беше поет от туроператорите, тъй като ограничаването и впоследствие забраната за пътувания рефлектира непосредствено върху тях. Практически те бяха напълно неподготвени поради краткото време, за което пред очите ни се разви тази форсмажорна ситуация. Втория удар понесоха ресторантьорите и хотелиерите, които имаха известна инерция. И до този момент там, където има настанени гости, колегите продължават да предоставят професионално услуги с огромен риск за служителите и семействата си.

Националният борд по туризъм е единствената българска организация – член на Световната организация по туризъм към ООН /UNWTO/, която ни дава възможност да следим в реално време оценките и предвижданията на експерти с международен авторитет, а те, за съжаление, са повече от скептични. По време на последното виртуално заседание на Глобалния кризисен комитет, проведено на 20 март 2020 г., генералният секретар на UNWTO Зураб Пололикашвили изрази следната позиция: „Тази безпрецедентна здравна криза вече се превърна и в икономическа криза, която ще има много висока цена. Туризмът е най-тежко засегнатият сектор и всичките ни предвижвания бяха буквално пометени от постоянно променящата се реалност“.

– А с какво държавата може да помогне на туристическия бранш за справяне с кризата? Какви механизми могат да се приложат?

– И най-бедната държава е по-богата и от най-богатия бизнес. В това голямо публично-частно партньорство няма никакво съмнение, че държавата чрез правителството е мажоритарният собственик. Когато ключови сектори са пряко засегнати и изправени пред фалит, няма друг механизъм за противодействие освен изработването на интелигентен кризисен план и осигуряването на целеви финансов ресурс за неговата реализация. Туристическият бизнес има специфичен характер, който не позволява генерирането на  печалби, които да стоят в банки и да трупат лихви, той е бързо ликвиден и приходите в голямата си част се реинвестират. Всеки предстоящ сезон се рекламира минимум половин година по-рано. Това означава, че към момента частните инвеститори не разполагат със свободен капитал, който да мобилизират в обращение, докато кризата отмине. Това е по силите единствено на държавата. Ние трябва да сме сигурни, че икономическият екип на правителството е в състояние да създаде план, който да осигури жизнеспособност в туристическата индустрия след COVID-19, който да ни даде възможност да се върнем на международните туристически пазари. Такива качества са демонстрирали неведнъж конкурентните за нас дестинации Турция, Египет, Тунис, Мароко и др.

– Във връзка с очаквания оздравителен план от страна на бранша предложени ли са конкретни мерки?

– Да, на 13 март 2020 г. ние от Националния борд по туризъм, заедно с още няколко от представителните туристически организации, се обединихме и в обща позиция отправихме апел към министър-председателя г-н Бойко Борисов да формира   Национален икономически щаб. Предложихме на българското правителство конкретни мерки, които представляват инструментариум както за оцеляване на бизнеса, така и за запазване на конкурентоспособност за българската туристическа индустрия. В същия ден от трибуната на Народното събрание премиерът обяви, че създава Национален икономически щаб, но до този момент това не е факт. Деловата ни комуникация с Министерството на туризма е много интензивна, но всеки ден ни изправя пред нови проблеми, за чието решаване е необходим работен модел с участието на по-широк кръг институции.

– Можем ли да почерпим чуждестранен опит за подпомагане на туристическата индустрия в ситуация на COVID-19?

– Много добър пример в това отношение имаме от Унгария. Там е приложена цялостна концепция, разработена задълбочено и публикувана на Фейсбук страницата на премиера Виктор Орбан. Част от спешните мерки, които унгарското правителство прилага, са следните: изплащането на главница и лихва по заеми, предоставени на физически лица и предприятия към днешна дата, се прекратява до края на годината; краткосрочни бизнес заеми ще бъдат отпуснати до 30 юли и др. Бих искала да посоча и икономическия план на Италия – най-тежко засегнатата от COVID-19 европейска страна, чиято икономическа платформа ще се приложи с бюджет от 10 млрд. евро. Тези добри примери показват коренно различната нагласа и съответните действия, които европейските правителства предприемат. Те могат да се взаимстват от българското правителство, разбира се, в съответствие с отличните предложения на работодателските организации. Виждаме лидерско поведение от кметовете на София г-жа Йорданка Фандъкова, на Пловдив г-н Здравко Димитров, на Бургас г-н Димитър Николов. Те са пример за другите кметове на общини, които в контекста на местното самоуправление могат да взимат решения за подкрепа на бизнеса в региона и образно казано да изградят мост, по който всички заедно да преминем през изпитанието.

– Каква рехабилитация трябва да се приложи зa възcтaнoвявaнe нa тypиcтичecкaтa индycтpия в България cлeд нopмaлизиpaнe нa eпидeмиoлoгичнaтa обстановка?

– Единственият изход от подобна икономическа криза е наличието на свежи идеи и пари. Международните банки все още предлагат финансови инструменти при доста изгодни условия, но правителството се въздържа от възможността да вземе дългосрочен кредит, насочен към икономиката. Ако не настъпи промяна в тази политика, не можем да очакваме нищо оптимистично. Важен е въпросът как България ще посрещне ден първи, след като кризата отмине? В житейски план поуката от тази „перфектна буря“ е, че най-ценно е това, което имаме, останалото е суета!