Д-р Полина Карастоянова: Бранд Родопи е билет за първа класа в туризма
18.06.2023Полина Карастоянова, доктор в професионално направление „Обществени комуникации и информационни науки“ в УниБИТ, магистър в специалност „Икономика на търговията“ в УНСС и гост-лектор в УниБИТ „Лидерски практики в туристическия бранш“, е изпълнителният директор на Националния борд по туризъм. „Липсата на бранд е най-големият дефицит на българския туризъм“, заяви тя в интервю за в-к „Стандарт“, публикувано на 17 юни 2023 г.:
– Г-жо Карастоянова, „Стандарт“ и Националният борд по туризъм организират международния форум „Пампорово – сърцето на Бранд Родопи. Културно-историческият туризъм като фактор за развитие на региона“. Какво отличава Бранд Родопи и защо той е основна част от Бранд България?
– Ще започна с думи на благодарност към екипа на „Стандарт“ медия и лично към г-жа Славка Бозукова, защото тя е един истински будител. Човек, който с годините не просто създаде медия и история, а създава бъдеще. Организира инициативи, в които влага душа и сърце, които имат проекция и могат да генерират нови възможности за регионите в страната и разбира се, за България в национален план.
Поздравления и за екипа на медията. Правите нещо много смислено с реален принос в подкрепа на туристическата индустрия.
Партньорството на Националния борд по туризъм за форума в Пампорово е въпрос на престиж за нас. Това е платформа, на която срещаме всички заинтересовани страни – законодателна, изпълнителна и местна власт, академичните среди в лицето на УНСС и Университета по хранителни технологии в Пловдив, бизнеса, медиите. Само синергията между бизнеса и различните власти с техните компетенции може да даде най-точната рецепта какво е характерно, специфично, уникално в един район като Родопите и да го превърнат в туристическа атракция от европейска и световна значимост.
– Защо брандът е необходим?
– Липсата на бранд е най-големият дефицит на българския туризъм. Това е историята, която бихме могли да разкажем за нас по толкова атрактивен начин, че да си създадем конкурентно предимство спрямо всяка друга възможна дестинация и всеки друг възможен избор. Нека бъдем реалисти, планини, море и плажове има в цяла Европа и Средиземноморието. Исторически и културен туризъм, предложения, свързани с местната кухня и маршрути по пътя на виното има в Италия, Франция, Испания, Гърция… Примерите са много. Но има нещо повече в магията на Родопите – в очарователната легенда, която започва от Орфей и Евридика и неустно ни води до днешно време, както и в уникалната даденост на живота, събрал хора с различна култура и традиция. Независимо от различния етнос, те живеят спокойно в хармония, а това е нещо много ценно, особено в трудния и объркан свят, който ни заобикаля. Така, че всъщност брандът е другото име на интересната, уникалната и неповторима история, която трябва да разкажем. Той е единственият начин да получим билет за първа класа в туристическата индустрия.
– Какво означава това?
– Можем да се придвижим от точка А до точка Б пеша, на каруца, с колело, да се качим на стар автобус или на малък самолет, ще ни бъде тясно, неудобно, шумно, но все пак ще стигнем. Въпросът е това ли искаме за българския туризъм? Да го ограничим в рамките на една посредствена оферта, защото културната история, която носим в себе си, и природата, която сме наследили трябва да получат най-добрия шанс в представянето ни пред света. Българският туризъм трябва да има своето запазено място в първа класа и да стигнем от едно място до друго по най-елегантния начин, който заслужаваме. Това правим заедно с екипа на „Стандарт“ медия, колегите от Националния борд по туризъм и всички наши партньори. Опитваме се да обясним на разбираем език не само на обществото, но най-вече на Министерството на туризма, колко е необходим този процес. Брандът е инструмент, за да променим качествено тази даденост, с която разполагаме и да я превърнем в туристическа атракция от световна величина.
– Използвахте метафората със самолетната индустрия. За да се развива туризмът най-важна е свързаността. Как да покажем Чудесата на Родопите, когато до тях няма добри пътища и прилежаща инфраструктура?
– Вие поставихте във въпроса си фокус върху една от най-важните предпоставки. Те са три и са незаобиколими – сигурността, свързаността и финансовият ресурс. Парите, вложени в професионални проекти, свързани с развитието на туристическия бизнес, създават добавена стойност за БВП, за фиска, за съпътстващите стопански сектори, за създаване на работни места, за културен обмен и много други положителни аспекти. Когато говорим за липсата на свързаност, това означава, че туристическия бизнес е като с отрязани криле.
Затова отново поставяме въпроса за отговорността на държавата да осъзнае своята роля и задължение. Както и своята вина през всичките тези години, в които туризмът се възприемаше само като източник на приходи и данъци, сякаш това се случва от самосебе си, а не благодарение на частните инвестиции и на труда на хората, които особено в малките населени места се хващаха заедно ръка за ръка и успяваха да реализират проекти, да разкрият интересни археологически или други находки и да реализират събития и инициативи.
– Къде да търсим решението?
– Време е за голямото публично-частно партньорство между държавата и туристическата индустрия. Но трябва да обърнем внимание, че предишното редовно правителство не просто пропусна, а съзнателно не включи туристическия сектор в Плана за възстановяване и устойчивост като възможност за средства по конкретни проекти. Нашите преки конкуренти – Гърция, Румъния, Хърватия формулираха в структурата на техните планове за възстановяване и устойчивост точното място на туристическия сектор и бюджетите, с които ще разполагат. До края на 2024 година те ще са вложили в системите си стотици милиони евро. И ако новото българско правителство и парламентарното мнозинство не осъзнаят тази щета, която беше нанесена на туристическата индустрия и не акумулират средства – извънредни и специално насочени в туризма, означава, че в рамките на по-малко от година и половина напред ние ще изостанем безвъзвратно. Форумът, който организираме в Пампорово, е не само платформа за дискусия. Това е висока трибуна, от която всички заедно в един глас да кажем на министрите, че сега е моментът да осигурят компенсаторните финансови механизми така, че туризмът ни да получи сериозни ресурси и капацитет.
– Какви компенсаторни механизми виждате?
– Бих предложила 1 милиард лева да бъдат пряко инвестирани в туристическа инфраструктура, в публична държавна собственост, в устойчиво развитие на туризма като една от ключовите експортни индустрии и най-голяма ПР-витрина на България в международен план.
– Във форума в Пампорово ще участват представители на културно-историческия хъб на „Европа Ностра“ в Атина. Какво от опита на съседите можем да почерпим?
– Възможността да работим като държава с „Европа Ностра“ е уникална. Това е културният клуб на Европа. И в това отношение кампанията „Чудесата на България“ свърши всичко, което можеше да бъде направено, за да получи страната ни своето заслужено място в този кръг от интелигентни хора, за които културното и интелектуалното развитие са основополагащи.
От „Европа Ностра“ ние можем да се учим много. Що се отнася до гръцкия опит бих искала да бъда напълно обективна. Моделът за развитие на гръцки туризъм е отличен учебник за всеки професионалист, за това как се развива национален бранд, как се създават регионалните брандове и всичко специфично свързано с тях. Вижте само начина, по който гърците успяха да се трансформират и да преминат през последната и най-тежка пандемия на Ковид-19. Показаха умения да управляват туристическия си бизнес в кризисна ситуация. Споделям разбирането, че когато общуваш с интелигентни и образовани хора независимо от националност, произход и плоскостта, на която тези отношения се случват, винаги печелиш. Колкото сме по-отворени, свързани и колкото повече можем да заимстваме от добрите примери и практики, толкова повече ние самите се обогатяваме. Затова оценявам нашето взаимодействие като изключително стойностно и с дългосрочен хоризонт за нас.
– Съвзе ли се вече браншът след ударите, които получи от Ковид-кризата и войната в Украйна и какъв туристически сезон да очакваме тази година?
– Щетите, които нанесоха Ковид-19 и войната, са непреодолими към този момент. Тук не говорим за относителното съживяване на сектора, за движението на хора или за броя посещения. Става дума за имиджовото позициониране на България, за огромното ни изоставане в модерната международна комуникация и най-вече за абсолютно мизерния рекламен ресурс, с който Министерството на туризма разполага. Нямам нито едно правдоподобно обяснение защо всяка година министърът на финансите поставя министъра на туризма в тази унизителна позиция. Не вярвам, че има министър на финансите, който да не осъзнава, че туризмът е милиарден капитал. С професионална реклама могат да бъдат удвоени приходите за националната икономика. Туризмът е сектор, който има мултиплициращ ефект, той е като локомотив на влак, който тегли напред редица съпътстващи сектори.
Всеки лев вложен в туризма се връща от два до три пъти обратно под формата на свежи пари, работни места, икономическо развитие и репутация. В този смисъл вече 10 дни очакваме министърът на туризма да ни запознае със своята програмата за управление, политиките и реформите, които има намерение да реализира през настоящия мандат.
– За Вас лично, какво е Бранд Родопи? Можете ли да го формулирате с едно изречение?
– За мен Родопите са храмът на Балканите, пред който всеки един от нас се изправя, изпълнен с чувство на дълг и отговорност да пазим това, което ни е завещано. И с ясното съзнание, че това наследство ни превръща в личности със самочувствие и потенциал. Най-ценно за мен е, че тук времето върви по-бавно и сякаш ни дава възможност всички ние, братя и сестри, съседи и приятели, млади и стари, всеки със своето различие да продължим заедно да пишем красивата ни обща история.