д-р Полина Карастоянова

Д-р Полина Карастоянова: Авиотриъгълника София-Скопие-Тирана ще свърже със Северна Америка и ще даде възможности към Близкия и Далечния изток

Д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус”:

Водещ: Наш гост е Полина Карастоянова – изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. Имаме много поводи да я поканим, но основният е, че тя беше част от официалната делегация на първия полет на възстановената авиолиния София-Скопие. Как завърши този полет? Доколкото разбирам, кацнали сте буквално минути преди това интервю.
Полина Карастоянова: Точно така. Беше един чудесен, успешен ден, който даде възможност да бъдат рестартирани отношения, които в годините по една или друга причина в един или друг аспект са били забавяни, в известна степен дори замразени. Но това, което за нас от Националния борд по туризъм през този петък беше особено важно, е от една страна да дадем знак както към българското правителство, че очакваме проактивна политика в търсене на нови възможности за икономическо и туристическо взаимодействие и развитие, от друга страна, да се срещнем с нашите партньори и колеги от Република Северна Македония, за да развием под формата на бизнес план от една страна, професионалното взаимодействие между София и Скопие, между България и Република Северна Македония, от друга страна, да тръгнем заедно с общ туристически продукт спрямо трети пазари.

Водещ: Какви са вашите впечатления, какво успяхте да постигнете? Заинтригуваща е тази част от вашето представяне за общия туристически продукт – какво ще включва той?
Полина Карастоянова: Атмосферата, в която протече тази визита, беше изключително сърдечна. С внимание и с мило отношение от страна на нашите колеги, но и от домакините, които бяха на най-високо ниво – трима министри от правителството на Република Северна Македония участваха в срещата.
Тя, разбира се, се лидираше от нашите министри на туризма г-н Проданов, и на транспорта – г-н Събев. Това, което всъщност бихме искали да кажем, е, че авиовръзката, полета между София и Скопие, макар че виждам опити да бъде някак омаловажен и да бъде представен като нещо старо, което просто сега му се търси някаква нова форма да се представи като новина – нищо подобно. Полетът между София и Скопие отваря цял огромен нов хоризонт от възможности. От една страна, те наистина са между двете столици на две съседни държави.

Никакъв трансфер на ноу-хау, никакви образователни инициативи, културни форуми, конференции, конгреси, срещи на съсловни организации не могат да се случат, ако тази авиолиния не функционира. Не могат да се случат и онези естествени пътувания кратки между две съседни страни, каквито всички ние с удоволствие правим и с наши приятели или с наши колеги в съседните Гърция и Турция.

Така че авиолинията е базисната, първата основополагаща връзка. И прави тук чест на „Гъливер“, че направиха възможна тази връзка между София и Скопие. Но тук има вече един втори план, една втора възможност – една голяма периферия на бизнес, и тя е свързана с връзката между Северна Америка, между САЩ и респективно София и Скопие, от една страна, за наши сънародници, за граждани на Република Северна Македония, които по повод на делови пътувания или пък просто трайно пребивават в САЩ, от друга страна, имаме възможностите от Скопие, респективно от София, да летим към всички онези дестинации, за които са налице всички предложения на чартърните програми – Близкия Изток, Далечния Изток, Персийския залив. Нещо повече, в петък елемент от разговорите беше планирането и на още една точка от региона като свързаност, а именно Тирана.

В този смисъл София се явява водещият център, сега заедно със Скопие, в следващия момент заедно с Тирана, и целият този пътникопоток във всички възможни аспекти на търсене на бизнес и взаимодействие става възможен. Нека да кажа нещо, което според нас е водещо, и в петък го подчертахме в разговорите с официалните делегации и с колегите ни – връзката между София и Скопие трябва да бъде точно толкова естествена, както е нашата връзка между София и Пловдив или тяхната връзка между Скопие и Охрид.

Водещ: Г-жо Карастоянова, вие сте и авиочовек, за слушателите, които не са запознати в подробности с вашата биография, и вие наистина много добре презентирахте тази авиолиния, но тя на няколко пъти от 1965 година насам е опитвана да бъде вкарана в действие през различните години – 1965, 1992, 1997 година. Защо не може да се задържи такава авиолиния? Интересна сега е връзката, която вие подадохте към Тирана и към САЩ. Какво може да се направи, за да може тази линия да бъде рентабилна?
Полина Карастоянова: Ще ви кажа, това е скромното ми мнение и като човек, който и сега в корпоративните си ангажименти се занимава също с авиобизнеса, познавам отчасти и така бих казала в значителна степен спецификата на процеса. Авиационният бизнес е много труден бизнес. Той е един от най-високия клас бизнеси изобщо в световен мащаб. И това, че на няколко пъти, както вие подчертахте, е правен опит и е стартиран този процес, и не са били налице условия той да се задържи, всъщност, показва именно сложността на продукта. Той включва много компоненти. Но за да бъде устойчив, е нужно много повече от самолет или авиокомпания, която да го изпълнява. Всъщност, във вашия въпрос се съдържа и отговорът. За да бъде устойчив един бизнес, той има нужда преди всичко от макроклимат, от предпоставка за добри връзки между двете страни, между точка А и точка Б.

Дали те са съседни или не, това не е водещото. Ние може да имаме изключително добри отношения със страни от Прибалтика, от Вишеградската четворка, от скандинавските страни, но няма нито една причина на света да нямаме отлични отношения със съседна за нас държава, каквато е Република Северна Македония.

В този смисъл има нужда от политическа макрорамка. Има нужда от различни компоненти, които да осмислят този процес. И той не може даже да бъде само туристически, но туристическият бизнес е първият и най-естествен, който създава това движение. Неслучайно преди малко споменах трансфера на ноу-хау, обмена на култура и образование, връзките между нашите университети и тези образователните институции на Република Северна Македония.

Тези хора трябва да се срещат, трябва да правят общи форуми, студентите трябва да могат да пътуват с един билет, който важи за самолет, за влак, за рейс. Въобще има безкрайно голямо ветрило от възможности, но те имат само една дефиниция – политическа воля и висока интелигентност на бизнес предприемачеството. А, да каже нещо, което ми се струва правилно – не бих искала това да бъде поредният опит за рестартиране на тези възможности, но ще кажа, че от гледна точка на бизнеса винаги има причина да продължаваме да опитваме, докато намерим правилната и устойчива формула. Считам, че сега, в тази ситуация, в която започваме отново и влагаме тези усилия, са налице повече и по-трайни предпоставки отколкото от всеки от предишните периоди, за които говорим.

Водещ: Г-жо Карастоянова, вие пътувахте с туроператори заедно в делегацията. Какво е впечатлението ви – те намират ли място за бизнес, стигна ли се до някаква конкретика или всичко все още е на нивото много добри намерения?
Полина Карастоянова: В петък (11 февруари 2022 г.) имахме доста балансирана среща от гледна точка на числеността на двете страни на бизнес делегациите, от една страна на българската, от друга страна – на македонската. Сега нека да кажа, че определено българският туристически бизнес, българският туристически продукт е в една по-напреднала фаза на развитие, на организация институционално, корпоративно, по отношение на присъствие на международните пазари. И това всъщност е голямото предимство, защото ние бихме могли на базата на опита, който имаме, даже и горчивия в някои отношения опит, да изградим партньорства, които да са смислени и просто да правят, наистина да създават добавена стойност и за двете страни. Ще кажем, разбира се, че сред колегите, с които пътувахме, бяха изпълнителните директори и директорите бизнес развитие на най-големите хотелиерски и туристически компании в България, собствениците на високия клас хотели от петзвездния сегмент, специфични и отново бих казала от най-висок клас предложения, свързани със зимен туризъм, с морски туризъм, с градски туризъм, със спа и уелнес, с конгресен туризъм, т.е. цялото портфолио от най-най-ценните туристически продукти ние имахме възможност да презентираме на македонските ни колеги. Редно е да кажем, че от тяхна страна готовността всъщност е по отношение на базисните пътувания, на малките групи, но всичко това, в условията на възстановяващи се икономики след КОВИД-19 е ценно и има място за това.

Защото нека да ви кажа, че се променя в значителна степен профилът и характерът на пътуванията, които вече хората търсят. Биха искали да пътуват наблизо, биха искали да бъде бързо и удобно, да бъде сигурно, да не се абхваща в много големи групи. Сега вече наблюдаваме една тенденция: тръгват около десетина човека – това са по-широк кръг от семейството или няколко приятелски семейства заедно, или малък екип от колеги, които работят заедно. И точно в този смисъл, туроператорите, които участваха от страна на Република Северна Македония, бяха правилните партньори. Разбира се, за нас е важно да развием инвестиционния потенциал. В това отношение има много какво да се обмисля тепърва и мисля, че с връзката, която в началото на нашия разговор направихме, която ще обоснове чисто, бих казала, логистично, ще свърже, ще даде още една международна връзка от Северна Америка през Скопие и възможност към Близкия изток и Далечния изток, това всъщност прави нашата дестинация тук, в региона – не визирам само България, визирам и Република Северна Македония и Албания, разбира се, по-конкурентноспособна. Трудно е да си представим, че ние бихме могли да грабнем вниманието в Делхи или в Шанхай, или в Тексас само с едно предложение.

Но един триъгълник, който представлява близки летища за кацане на разстояние 30-40 минути едно от друго и всъщност представляват три държави с от една страна близка, но и от друга страна твърде специфична култура, това вече би било доста интересно предложение.

Водещ: И тук веднага полетът на въображението се развихря, защото по такава дестинация в такъв триъгълник може да се свържат за летен отдих Адриатика и Черноморието.
Полина Карастоянова: Така е, така е. Ще ви кажа, че в туристическия бизнес и в авиационния бизнес, които са всъщност двете страни на една и съща монета, има много общо. Ние сме като скачени съдове. Абсолютно уважително се отнасям и към транспорта, който е свързан с лични автомобили или автобуси, с жп транспорта, към който цяла Европа, знаете, има страхотен афинитет и култура в неговото развитие, но авиационният бизнес е този, който всъщност осъществява големия туризъм. И тук, ако има нещо положително, което КОВИД-19 и тази пандемия, и тези най-тежки години, две, на изпитание, както за авиацията, така и за туризма създадоха като нагласа в нас, е това, че нищо вече не е даденост и нищо вече не е такова, каквото беше до 2019 година. Ние трябва буквално да се ребрандираме, да рестартираме…<

Водещ: Да бъдем по-гъвкави?
Полина Карастоянова: Да се покажем по начин, по който да грабнем вниманието на всеки, който би отделил от скромния си бюджет или от ценното си време, за да се разходи, да открие нещо ново, да направи бизнес разговор или просто за разходка на семейството си. В тази битка за това решение вече през 2022 година е предизвикателство, каквото никога досега не сме имали.

Водещ: Аз пак ще ви попитам за съвместните туристически продукти между България и Северна Македония – те как биха изглеждали, как си ги представяте?
Полина Карастоянова: Те биха изглеждали на този етап изцяло в съответствие с ритъма на полетите. Разбира се, тогава, когато визираме, че се използва самолетът като превозно средство. И ако той… очакваме да започнат редовните полети от последната седмица на март месец, когато влиза лятното разписание всъщност, полетно – и това е напълно логичен старт за редовните полети – те биха следвали именно този ритъм. Ако той е два пъти в седмицата, това ще позволи да се правят два различни вида пакети и предложения. Тези, които са през седмицата, в деловите дни от седмицата, разбира се, че ще имат по-голям фокус върху бизнеса, върху семинарния, конферентния туризъм, върху пътуванията, които предполагат два дни в самата столица. Тези, които покриват уикендовия период, те вече биха могли да имат повече характер на лейжър, на пътуване за удоволствие, сити брейк – това са професионалните понятия, с които са познати на туристите в цяла Европа. Така че естественият ритъм е да се следва именно връзката, която ще бъде обявена в дните и в часовете от края на март.

Водещ: Националният борд по туризъм ми казахте, че е партньор на тази идея.
Полина Карастоянова: Да.

Водещ: Как я виждате в развитие?
Полина Карастоянова: Ние оттук нататък ще задълбочим, разбира се, на по-високо ниво тези контакти, защото в петък в края на разговорите ни поехме ангажимент да предоставим на нашите колеги цялата информация и всички възможности, с които всъщност работим. От една страна, те са свързани с инвестиционни намерения. И тук вие добре знаете, че сред членовете на Националния борд по туризъм са не само едни от най-сериозните инвеститори в туристическата индустрия, но и сред туроператори, телекомуникации, банков сектор. Така че тук има доста възможности, които имат повече инвестиционни намерения.

А що се отнася до туристическия обмен, всичко, което можем да предложим, е такова, че ще търсим възможност за специални предложения.

Те естествено не биха могли да бъдат на признака по националност, защото това би било дискриминационно, но могат да се търсят за младежи, за по-възрастни хора, за определена възраст, могат да се търсят дори на съсловен принцип. КОВИД-19 покоси по начин, по който не можехме да си представим, и изтощи нашите лекари, същото се отнася и до лекарите в Република Северна Македония, учителите – тоест, тези групи от обществото, които имат нужда повече от всеки друг от малко повече внимание и съответно от почивка. И мисля, че при волята, която на правителствено ниво беше заявена, ще се намери и подходящата форма те да бъдат подкрепени.