Д-р Мартин Захариев: Сектор Туризъм на прага на Бюджет 2022 г.

Настоящото изложение разглежда източниците на финансиране на туризма и затова как държавата и бизнеса да си бъдат полезни, когато имат обща визия и зареден портфейл. Засега сме в една лодка само на думи. Ако бяхме, то Служебният министър на туризма Балтова нямаше да похарчи непрозрачно 10 млн. лв. за реклама в няколкото месеца, в които беше на поста без участието на бизнеса и без ясно дефинирани индикатори за ефективност.

В този същия период Алинс Българско Черноморие изписа десетки писма до Министерството за подкрепа за кампания на Сезон лято 2022, а в него са най-големите хотелиери, общини, летища и авиокомпании. Кампанията я виждате днес по националните ТВ, чувате по някои радия и присъства в няколко сайта, с имиджови клипове без конкретна дестинация с таргет,- вътрешния туризъм. Защо вътрешния бе г-жо министър, защо без конкретни обекти, кому е нужно това! Какъв е смисъла да се рекламира зимен туризъм ,без да споменеш Банско, Боровец и Пампорово, спа туризъм без Хисар , Велинград и т.н. Имаше и някаква част във водещи глобални телевизионни медии и телевизионни канали на целеви пазари, както и в техните дигитални канали, но само за зимния сезон 21/22, а за летния – ще има ли? Ние обаче не ги виждаме тези кампании, защото се излъчват в чужбина, ами тогава нещо куца в комуникацията на министерството. Няма прозрачност, отчетност, нещата са на тъмно и в сектора остава впечатлението, че нищо не се върши, а то очевидно не е така. Върши се очевидно, макар и с този мизерен бюджет, но сектора е напълно изолиран от процеса на вземане на решения. Да но туризма изисква предвидимост и дългосрочно планиране и последователност. В рамките на тези пари са направени и интегрирани комуникационни кампании на 18 приоритетни пазара чрез кросмедиен подход, но държавата ни няма солиден и систематичен и таргетиран подход, защото всеки пазар има своите специфики и комуникационни канали. Трябваше парите бързо да бъдат усвоени, за да не се върнат във фиска. Не се прави така! Как се прави ще обсъждаме днес. Целеви пари получиха и някои  туристически асоциации и сдружения. Сред тях са Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА), Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), Съюз на артистите в България, Германо-българска индустриално- търговска камара (ГБИТК), Български съюз по балнеология и СПА туризъм (BUBSPA), но не и НБТ, но не и КБТБ, но не и Алианса. На какъв принцип Министър Балтова решава кой заслужава и кой не. Предплатени са участията на България в над 20 международни туристически изложения през 2022 г. за да не се загубят средства от бюджета за реклама. Браво! Това добре, но имаме ли концепция за унифициране модерна визия, дизайн и мултимедия, конкурентни туристически пакети, атрактивно артистично присъствие на живо и т.н. или пак красива девойка в народна носия ще раздава брошури непосредствено до хладилник с кисело мляко, както беше сега на Световното изложение в Дубай?

Този цирк не може да продължава и все да пеем старата песен на нов глас.

За бюджет 2022 г.

Но да се върнем към основната тема днес – източниците за финансиране, сред които №1 е бюджетът.

Ето и цифрите: Бюджета на Министерството на туризма за 2022 г., както следва е: 27 163 000 лева от които за персонал 4 706 000 лева, и административни разходи по тях 3 237 000 лева.

Напомням, че Законът за бюджет 2022 е на второ четене в зала в момента .

Туризмът е систематично подценяван като генератор на БВП и затова всяка година МФ го декласира с бюджета, който отпуска на Министерството, това се случи и тази година и имаме само 3 месеца да поправим тази систематична грешка, защото предстои актуализация за второто полугодие на 2022 г. Имам идея как това да стане и я изложих пред комисията по туризъм на първо четене, където останах с впечатлението, че е подкрепена.

Между временно миналата седмица екс Министър Ангелкова внесе предложения между 1 и 2 четене в Закона за държавния бюджет, които предлагат както следва:

На основание увеличаване на приходите по ДДС със 120 млн. лева да бъдат увеличени:

• Субсидиите за туроператори, които ползват авиокомпании за чартъри с 20 млн. По данни на летищата Варна и Бургас през 2019 г са осъществени 14000 чартърни полета. Ето и сметките – 1 чартър е 180 места, при 80 % запълняемост това са 2 000 000 туристи х 35 евро това са 138 млн. лв, но в момента тази мярка има заложени 25 млн. лв, които ще стигнат само 360 000 туристи или близо само 2000 чартъра и това е много далеч от 14 000 през 2019
• За категоризираните по ЗТ места за настаняване и хранене за компенсация на високите цени на тока – 70 млн.
• Субсидиите за туроператори, които ползват автобусни превозвачи – 20 млн.
• За бюджета на МТ – нови 10 млн. – до 34 млн. основно да маркетингови дейности.

Поздравление за това начинание!

За държавата това не са големи пари и сега ще ви дам примери с две наши съседни страни!

Гърция официално отваря туристическия сезон на 1 март и очаква силна посещаемост през тази година. Миналата година, когато всички смятаха, че приходите от туризъм ще бъдат 5-6 млрд. евро, те достигнаха 11 млрд. евро. В помощ на този план са заделени 320 млн. евро от средствата, отпуснати от гръцкия ПВУ. Защо ли – защото по данни на гръцките власти едно от четири евро в икономиката на страната идва директно или индиректно от туризма и достига средностатистическото гръцко семейство, заето в малкия и средния бизнес. И затова Гърция остава сред водещите пет дестинации за пътуване в Европа в началото на 2022 г., след Италия, Испания, Франция и Германия. Толкова за бюджета!

За Плана за възстановяване и устойчивост

В българския ПВУ туризмът въобще не присъства, а самия ПВУ е в Брюксел, където беше изпратен от правителството с поредните поправки в началото на този месец. <b>Финансовият пакет, от който България може да се възползва, възлиза индикативно на около 6,217 млрд. евро грантове. Отделно има и ресурс за заеми. Първите две години за Механизма са особено важни, тъй като 70% от средствата, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Първите две години за Механизма са особено важни, тъй като 70% от средствата, съставляващи грантове, следва да бъдат договорени до края на 2022 г. Е как според вас това е възможно. Ами не е! Защо ви занимавам с плана, защото България за пореден път се тутка, а гърците пак излязоха по умни от нас. Е да имахме 3 пъти парламентарни избори през 2021, а когато има такива държавата спира да работи. Факт. Затова 2021 беше нулева и показа пълната административна несъстоятелност на служебния министър Балтова в ресорното министерство, както и на предходния редовен министър Николова по тази тема.

Само отбелязвам, че НБТ Внесе в Министерството, заедно с работна група водена от Зам министър Кънчев , проектобюджет, 12 милиона лева за дигитална трансформация на самото туризма по Плана за възстановяване и устойчивост (който беше отхвърлен), който беше представен и на служебния премиер Янев, и mastermind на ПВУ вицепремиера Пеканов, но Балтова не посмя да го внесе в МС и проекта отшумя в нечие шкафче в министерството.

За мерките

Каква е днешната ни изходна позиция днес.

В България предложените фискални, монетарни и социални мерки през 2021 г. имаха противоречиво, колебливо въздействие за хотелиерите и ресторантьорите. Маркетинга на дестинацията на национално ниво беше закъснял, направо катастрофален, ваучърната програма – “ялова”, никакви отстъпки за комуналните разходи (данък сгради, такса смет), липса на мониторинг на коректни данни за търсене и изготвяне на проучвания, проучвания и прогнози и на тяхна база формиране на политики. Държавната помощ под формата на преки безвъзмездни средства, най-вече беше предоставена приоритетно на ЮЛ, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност

И за десерт сектора е все така разединен на големи и малки на хотелиери и ресторантьори, на ТО и ТА и т.н., което си е хронична болест на българския туризъм от десетилетия. В обобщени данни за 2021 : пристигащите са с 70% по-ниски от нивата преди пандемията.

Сега е момента за смели решения в сектора, за законодателни промени в ЗТ, когато именно управлението е на старта на мандата си.

Реформи се правят с пари! И след като изпуснахме влака ПВУ за сектора остават само две кранчета.

Първото са европейските фондове.

През 2020 г. ЕС е загубил около два милиона работни места в сектора на пътуванията и туризма, а приносът му в БВП е намалял наполовина в сравнение с 2019 г. (от около 10 % на 5 % от БВП), данните са релеванти и за България. В многогодишната финансова рамка (МФР) няма специален бюджет за туризма. Няколко инициативи и програми на ЕС могат да предоставят финансиране за инвестиции в туризма. За периода 2014—2020 г. имаше 12 програми, които са могли да бъдат използвани за финансиране на действия в сектора на туризма както при пряко, така и при споделено управление. За периода 2021—2027 г. обаче този брой нараства на 14 такива програми, включително онези, създадени за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID. Публичните органи в държавите членки подбират проектите, които ще се финансират чрез оперативните програми (ОП), и проследяват тяхното изпълнение. Питаме в кои от тях МТ е заявило интерес и подало апликация.

Вторият е държавният бюджет.

България и в златната среда – над 10%, далеч от Хърватия и Гърция с над 20%, ама това не е само защото Гърция има 1200 острова от които 227 населени, 13 600 км. Морска граница и хилядолетна история. Това са дадености. Причината и че Гърция умее да продава, че правителството там е извело туризма във водещ отрасъл и налива здрави пари в него. И затова Гърция имаше 30 млн. туристи през 2019 г преди пандемията и прави 20 млрд. евро приходи. Извода е добро управление – добри резултати, лошо управление – лоши резултати.

Туризмът като генератор на БВП

Както отбелязах – Туризмът е систематично подценяван като генератор на БВП и затова всяка година МФ го декласира с бюджета, който отпуска на Министерството. Къде е генезиса на този проблем! Питаме се защо държавата не инвестира в туризма, а постоянно запушва дупки в социалната, здравната и други не реформирани системи, купува самолети, строи магистрали и т.н., не инвестира в индустриите с висока добавена стойност като туризма или високите технологии и софтуърната индустрия, която  5.475 млрд. лева приходи за 2021 г.и представлява 4.3% от (БВП) на страната. С инвестиции само в тези две сфери България може да избухне.

Значи, ясно е няма кой да отиде и да се пребори с МФ и да ги убеди, че вложените тук пари се връщат по две. Освен, че няма кой, а това би трябвало да е министъра, няма и какво да сложи на масата, защото не знае цифрите и няма изследване, с което да ги докаже.

Ето затова:

• Необходима е актуализация на съществуващата методология с научен подход и кроссекторен анализ за коректното позициониране на туризма като мултипликатор в БВП и на това основание неговото стратегическо позициониране.
• Най-важното е Създаването на аналитична рамка и инструментариум за оценка на дела на сектор Туризъм към БВП; Да се положат основите на оценка доколко дефинираните туристическите услуги се отразяват правилно в статистиката;
• Трябва да се анализира наличната статическа информация за сектора и как тя се интерпретира и отчита към БВП и към други икономически показатели, които са свързани с него;

Това се налага поради факта, че данни на НСИ са за 2019 г., не са напълно коректни. Според тази оценка, сателитната сметка би показала приходи от 9644,3 млн. лв. през 2019 г. (8,1% от БВП), което означава темп на растеж от 0,5% през годината спрямо 2018 г. Данните за 2020 г. водят до обем на продажбите 4342,55 млн. лв., което означава спад от 55% спрямо 2019 г. или с 5,3 млрд. лв. Относително спрямо БВП това е еквивалентно на 3,7%. Е добре, ако това е вярно, а то не е, защото реално е повече, като как тогава държавата отделя за този сектор едва 27 милиона, в това число и административното обслужване на министерството.

Според направени оценки от Института по икономика и политики на УНСС, нарастването на разходите за крайно потребление на продукти, произвеждани от сектора “Хотелиерство и ресторантьорство”, води до растеж на брутната продукция в икономиката с 1.6 единици. На практика, този сектор има един от най-високите мултипликатори в икономиката. От гледна точка на добавената стойност, всеки допълнителен лев, който е похарчен в сектора “Хотелиерство и ресторантьорство”, води до увеличение на добавената стойност в икономиката с 0.73 лв., като от тях 0.34 лв. представляват компенсация на наетите. По линия на заетостта, всеки 1 млн. лв. допълнително похарчени в сектора създават 110 нови работни места. Е кой да му ги каже тези данни на министъра на финансите, както и да се казва той, тъй като стола на министър не запазен за никой.

Въпреки законовите гаранции за обмен на данни между общините и министерство на туризма за броят нощувки, обложени с туристически данък, биха могли да възникнат въпроси. Например, туристическият данък трябва да бъде начислен към сметката за нощувка, но не е ясно дали се начислява на брой лица, настанени в един апартамент, примерно. Докато в хотелите броят на настанените за нощувка лица е ясен, то не така стои въпросът с апартаментите за краткосрочно настаняване. В този смисъл, вероятно данните на Министерство на туризма и общините не са идентични.

Националният статистически институт не е публикувал подробна информация за методологията на изготвяне на сателитните сметки за туризма. Заетостта е ключов индикатор при анализа на приноса на туристическия сектор но тази информация не е налична в НСИ.

В доклад на Евростат, в който се анализира влиянието на туризма и неговия принос в ЕС, за България са налични 39 от 50 разглеждани индикатора. Той показва, че може да се генерират повече статистически данни за по-пълен анализ най-вече по отношение на показателите, които имат отношение към приноса на БВП.

Сателитните сметки за туризма представляват набор от няколко взаимно свързани таблици, които свързват отделните категории на потребление от посетителите свързани с различни форми на туризма

.

За сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ Общият брой предприятия, които подават годишен финансов отчет е около 26 000 предприятия по справка в НАП, а броя на заетите лица в този сектор по справка на НСИ е 145 000 души. Това са данните на светло обаче.

Световната организация по туризъм (UNWTO) внедри програмата „Статистика и туризъм“, която включва сателитни сметки за туризма, като чрез нея се цели да се разработи методология за измерване на въздействието на туризма върху икономиката, да се повишават познанията за сектора и да се насърчи управление, което да е фокусирано върху резултатите. Това управление следва да е основано на статистически данни за целите на формиране на политики в сферата на туризма. Тази програма цели и усъвършенстване на методологичните рамки за измерване на ефектите от туризма спрямо националните икономики чрез разширяването на аналитичния потенциал и чрез предоставянето на практически насоки в подкрепа на укрепването на националните статистики чрез изграждане на съответния административен капацитет.

За да бъда разбран правилно ето и още няколко примера:

Стоките, придобивани от туристи при техните пътувания в чужбина, вече се отчитат като износ/внос на Стоки по Методологията на БНБ като по този начин Оценката на годишна база това намалява стойността на аналитичната сметка Пътувания със милиони евро, което още веднъж редуцира приноса на туризма в БВП.

Друг инидикатор е ползване на данни за банкови трансакции, използване на кредитни карти и теглене от банкомати на туристите, който също не се отчита към добавената стойност, какво да кажем за мобилния и дейта трафик на телекомите.

Туризмът да не е само настаняване и хранене, а връзка с местното стопанство, занаятчии, транспорт, банкови, телекомуникационни, медиини,услуги, атракции и забавления, културна програма, спорт, история и т.н., въобще това е едно комплексно преживяване като всеки негов отделен елемент във веригата на добавена стойност генерира оборот и струва пари. Ние трябва за започнем да мерим тези пари, за да си отговорим колко е неговата тежест в БВП и каква е социалната ме цена. Сектора се нуждае от достоверна и осмислена информация.

Конкретни предложения от НБТ към МТ

Ние от НБТ горещо препоръчваме на Министерството, като отчитаме, че политиката в областта на туризма е прерогатив на правителството и също така, заявяваме и желание за помощ по следните направления:

• Необходим е нов бенчмарк, чрез който да се сравняваме с нашите конкуренти с цел да постигнат конкурентна позиция на България в голямата туристическа карта.
• Необходима е радикална актуализация в параметрите на бюджета на МТ не в % а в пъти, за да постигнем дългострочни резултати и наред с това пълна ревизия и пренаписване на Националната стратегия за развитие на туризма с хоризонт 2030. и плана за действие към нея (2017г),
• Необходимо е Създаване на ефективно публично-частно партньорство, чрез ДМО за активната рекламна кампания в чужбина и то веднага за спасяването на сезон Лято 2022. НБТ подготви и внесе предложение към администрацията за създаване на Национална туристическа организация ( ДМО по модел Хърватия)!
• Създаване на публичен подробен интегриран регистър на ТО, ТА, Хотелиери, Ресторантьори, екскурзоводи, както и на допълнителните услуги в туризма (концесионери), Атракции, културно исторически забележителности, НПО интегриран в цялата система на организация на туристическия сектор с отворен интерфейс за обмяна на данни.
• Разработване на единна уеб-платформа с мобилно приложение, която да съчетава функциите на туристически пътеводител с публични регистри на обектите, операторите, агенциите, хотелиерите, ресторантьорите, къщите и стаите за гости, екскурзоводите и водачите. От тази платформа туристите трябва да получават „пълна картина“ за възможностите за туризъм в даден район – от местата за настаняване и хранене, през туристическите програми, забележителностите и приключенията, до местното меню, специфично предлагано в район. SEEBULGARIA.COM
• Създаване на гаранционен фонд за туроператорите
• Запазване нивата на ДДС 9% до края на КОВИД кризата и докрая на 2023
• Създаване на единна маркетингова концепция с единен бранд „България“ като туристическа и инвестиционна дестинация заедно бизнеса , с БАИ и МИкономиката
• Уреждане статута на националните курорти
• Ваучери за рехабилитация и рекреация в спа комплексите
• Създаване на Институт за иновации в туризма – НБТ заедно с университети

Това са задачи в спешен порядък, работата по които трябва да бъде инициирана от Министерството, а ние оставаме на разположение за съдействие с експертиза. В 47 НС, в Комисията по туризъм, председателят й Илин Димитров, вече заяви реформаторски намерения, та даже цял нов ЗТ, което ми се струва доста романтично.

Необходими са радикални решения. СЕГА!