Д-р Мартин Захариев: Проблемът с обучението на кадри в туризма чрез евпорейски програми е, че те следващия сезон заминават в чужбина
21.09.2023Министерството на туризма информира хотелиерите по какви схеми по оперативна програма „Човешки ресурси“ могат да кандидатстват представители на туристическия бранш за решаване на проблема с кадрите.
Една от най-големите мерки е “Младежка заетост+”. Тя ще се прилага до 2027 г., като предвижда да се повиши квалификацията на безработни и неактивни младежи от 16 до 29 г. В стажуване, обучение по време на работа или в субсидирана заетост ще бъдат обхванати най-малко 15 200 души, включително продължително безработни, като бюджетът на цялата мярка е 188 млн. лв.
За първия месец от включването им в дейности на младежите се осигуряват средства за обществен транспорт от и до работното място. При сключване на безсрочен трудов договор със стажувал младеж работодателите получават по програмата разходите им за осигуровки за първите 6 месеца от договора. Подходяща е основно за хотели и ресторанти, които работят целогодишно.
“Дестинация: България” е нова мярка с бюджет от 15 млн. лв. Нейната цел е да върне тук българи с определена квалификация, между които и такива, засягащи хотелиерството. Ще бъде отворена през декември и работодателите ще могат да кандидатстват до края на януари 2024 г. Предвижда стандартната помощ – плащане на осигуровки на привлечените за 6 до 12 месеца, както и покриване на пътните разноски за връщането в България.
“Адаптирана работна среда” е мярка с бюджет 100 млн., която ще стартира в края на годината и хотелиерите и ресторантьорите са също сред бенефициентите. Предвижда превенция върху менталното здраве на работниците, закупуване на лични и колективни предпазни средства, както и ремонт и оборудване на места за спорт, отдих и почивка в предприятията.
Мярката “Нови умения” е с бюджет 50 млн. лв. и финансира проекти, които дават възможност за квалификация, преквалификация и придобиване на нови умения. По нея се предоставя безвъзмездна помощ за самото обучение, както и за ментори, когато обучават за не повече от 6 месеца свои колеги, преназначени от други длъжности при същия работодател.
Хотелиерите обаче имат притеснения, че финансирането по оперативната програма не е обвързано с ангажимент наетите да останат да работят и след това.
„Аз и моите колеги сме ползвали европейски програми. Проблемът е, че с финансирането от тях обучаваме хора, но на следващия сезон те занимават да работат в чужбина заради по-високите заплати. Би било добре, ако има механизъм за обвързване, но поне в досегашните програми няма подобно нещо. Сравнително тежки са и процедурите за кандидатстване, изискват се много документи“, заяви Мартин Захариев, зам.-председател на УС на Националния борд по туризъм – организацията, която обединява големите работодатели в бранша.
Той отбеляза и слабост на програмите за ученици – те обикновено финансират стажове през май и юни, докато на морето най-активните месеци са юли и август и донякъде септември.
„Хотелиерството и ресторантьорството обичайно са семеен бизнес. Като не можеш да си намериш персонал, впрягаш цялото семейството да работи – родители, деца, племенници и други роднини. Европейски програми може да помагат да квалифицираш персонал или да го преквалифицираш за друга работа, но никъде в Европа не са разрешили проблема с кадрите“, каза и Румен Драганов – изпълнителен директор на Института за оценки и анализи в туризма.
Отношението към оперативните програми и техните възможности зависи до голяма степен и от това дали става дума за големи или малки обекти. Големите имат повече възможности да се възползват от такива програми, тъй като държат поне част от персонала на заплата през цялата година.
„Имам 30 легла. Ако държа персонал през зимата, ще отиде цялата печалба за заплати“, коментира Ангел Божидаров – собственик на семеен хотел. Като него са повече обекти до 3 и дори до 4 звезди от Обзор до Синеморец, които разчитат предимно на индивидуални туристи, а не на групи.