Националният борд по туризъм (НБТ) настоява за създаването на Фонд „Бранд България“ по подобие на фондовете за култура и за земеделие, каза Мартин Захариев, заместник-председател на НБТ, по време на конференция „Култура. Туризъм. Комуникации.“, организирана от НБТ, която се провежда в сградата на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
Д-р Захариев заяви, че културният туризъм може да бъде разгледан в три аспекта: недвижимо културно наследство (архитектура, археология), движимо (фолклор, занаяти) и съвременно изкуство (концерти, театър, филми). По думите му един от основните фактори, които ограничават развитието на културния туризъм на България, е неясното разбиране за синергията между тези стълбове и изтъкна липсата на интегриран подход.
„Ако е вярно, че културните и творчески индустрии формират между 5 и 6 процента от българската икономика – това са 6-7 милиарда лева и 100 000 заети в 25 000 малки и средни предприятия. Това е сериозен бизнес!“, коментира Захариев. По данни на националната статистика за миналата година има 5600 проведени концерта, посетени от 2,7 милиона души. Имаме над 180 музея с 4 милиона посетители през 2025 г., допълни той.
Според него фондът трябва да бъде към Министерския съвет, както към него да има и специална структура за Бранд България. Това може да бъде и агенция, която да има за цел да координира всички министерства и институции в България, които промотират името на държавата ни навън в единни стандарти, с единни указания, за да имаме дефинитивно ясно направено послание за света.
Такова усилие не може да бъде само на туризма, а и на Българската агенция за инвестиции, на Министерството на икономика, на Министерството на култура, на външно министерство. Това е политематичен, ултаинтегрален процес, който може да бъде координиран само от вицепремер или премиер, обясни пред TravelNews Мартин Захариев.
Идеята е „Бранд България“ и фондът към него да бъде устойчива концепция, нов модел на мислене, нови принципи и нови послания, свързани с изграждането на бранда, посочи Захариев. Той допълни, че при разработването на тази стратегия трябва да се търси синергия между дипломатите ни в чужбина, между службите на търговски аташета към икономическото министерство, между културните аташета към Министерството на културата и туристическите аташета на Министерството на туризма. По думите на Захариев сега България остро страда от липсата на ясна структура и политика в това отношение, докато много страни работят по своя бранд.
Според него културните и творчески индустрии формират между 5% и 6% от българската икономика. Това са 3-3.5 млн. евро и 100 000 заети в 25 000 малки и средни предприятия, което е сериозен, подчерта той. По данни на НСИ за миналата година има 5600 проведени концерта в страната, които са посетени от 2,7 милиона души. В България има над 180 музея с 4 милиона посетители през 2025 г.
Захариев обяви, че културният туризъм може да бъде разгледан в три аспекта – недвижимо културно наследство (архитектура, археология), движимо (фолклор, занаяти) и съвременно изкуство (концерти, театър, филми). “Един от основните фактори, които ограничават развитието на културния туризъм на България, е неясното разбиране за синергията между тези стълбове и изтъкна липсата на интегриран подход”, коментира Мартин Захариев.
По-рано днес, в рамките на форума, бе подписан меморандум за сътрудничество между Българското национално радио и Националния борд по туризъм. Документът бе подписан от Милен Митев, генерален директор на БНР, и от Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм.
Конференцията е част от поредицата събития в рамките на отбелязването на двадесетата годишнина на Националния борд по туризъм. Юбилейната инициатива е под надслов „4-те ключа за устойчив туризъм – Култура, Природа, Храна и Иновации“. Честванията на годишнината от учредяването на организацията са под патронажа на президента Илияна Йотова и с институционалното партньорство на Министерството на туризма. БТА е партньор на инициативата.
Вижте повече във видеото от изказването на д-р Мартин Захариев:
