6-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА НАЦИОНАЛЕН БОРД ПО ТУРИЗЪМ

лого НТБ с IHRA & UNWTO

6-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА НАЦИОНАЛЕН БОРД ПО ТУРИЗЪМ

2019 – година на вътрешния туризъм, инвестициите и иновациите

СЪБИТИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА МИНИСТЕРСТВО НА ТУРИЗМА

и СТОЛИЧНА ОБЩИНА

лого

спонсори

домакин

подкрепа

партньори

ПРОГРАМА

09.30-10.00 Регистрация на участниците. Кафе за „добре дошли“

10.00-10.30 Официално откриване
Продължителност: 30 минути

Николина Ангелкова – Министър на туризма на Република България
Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична община
Петър Кънев – Председател, Комисия по икономическа политика и туризъм в 44 НС
Красимир Гергов – Председател на Управителния съвет на НБТ
Проф. Николай Вълканов – Член на УС на НБТ, Заместник-председател на КРИБ
Проф. Стоян Денчев – Председател на Контролния съвет на НБТ

Модератори:
Д-р Полина Карастоянова
– Изпълнителен директор на НБТ
Д-р Мартин Захариев – Заместник-председател на НБТ

10.30–11.20
ПАНЕЛ 1: Дестинация – София. Визията за развитието на туризма в столицата до 2030 г. Конгресен, културен, събитиен, младежки и фестивален туризъм.
Продължителност: 50 минути

Модератор: Д-р Полина Карастоянова – Изпълнителен директор на НБТ

Участници в панела:

  • Николина Ангелкова – Министър на туризма на Република България
  • Йорданка Фандъкова – Кмет на Столична община
  • Цветан Симеонов – Председател на УС на Българска търговско-промишлена палата
  • Акад. Пламен Карталов – Директор на Национална опера и балет – София
  • Борислав Велков – Председател на СД на Национален дворец на културата
  • Константин Бояджиев – Член на УС на НБТ, Управител на Галакси Инвестмънт Груп ООД
  • Васил Димитров – Председател на Българска фестивална асоциация

11.20 – 11.30 Кафе пауза

11.30–12.20
ПАНЕЛ 2: Умният град „Смарт сити“ като двигател в развитието на градския туризъм. Мобилност, свързаност, сигурност, екология, регулация.
Продължителност: 50 минути

Модератор: Д-р Мартин Захариев – Заместник-председател на НБТ

Участници в панела:

  • Дончо Барбалов – Заместник-кмет по направление Финанси и стопанска дейност, Столична община
  • Никола Гечев – Директор Корпоративни продажби Виваком, БТК АД
  • Елена Крумова – Директор, Сиском Инженеринг ЕАД
  • Мирослав Гечев – Директор Стратегическо развитие, Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД
  • Калин Димчев – Изпълнителен директор, Майкрософт България ЕООД
  • Светломир Манолов – Банкер, Европейска банка за възстановяване и развитие

12.20–13.10
ПАНЕЛ 3: Насърчаване на инвестициите в туризма и осигуряване на достъп до финансиране.
Продължителност: 50 минути

Модератор: Лъчезар Тодоров – Изпълнителен директор, Тера Тур Сервиз ЕООД, член на УС на НБТ

Участници в панела:

  • Асен Ягодин – Изпълнителен директор с ресор Корпоративно банкиране и финансови пазари и член на УС на Юробанк България АД
  • Чавдар Златев – Главен директор Корпоративно банкиране (CCBO), член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка АД
  • Владимир Данаилов – Главен изпълнителен директор СОАПИ
  • Иво Маринов – Директор на Общинско предприятие „Туризъм“ при Столична община
  • Пламен Бачев – Мениджър Консултиране и оценки, Фортън / Cushman & Wakefield
  • Елена Косева – Член на УС на НБТ, Изпълнителен директор, Свети Свети Константин и Елена Холдинг АД

13.10 – 14.30 Обяд

14.30–15.20
ПАНЕЛ 4: Туризмът като мултипликатор за развитие на българското производство. Икономически ползи и въздействия.
Продължителност: 50 минути

Модератор: Пламен Грозданов – Изпълнителен директор на Сдружение Съюз Произведено в България

Участници в панела:

  • Кънчо Стойчев – Председател на Сдружение Съюз Произведено в България, Член на УС на НБТ
  • Д-р Милена Ангелова – Заместник-председател с ресор Бюджет на ЕИСК и Главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България
  • Вангел Иванов – Изпълнителен директор на Хотели Лион България
  • Таня Стоименова – Изпълнителен директор на Балдаран Спринг АД и Главен секретар на Сдружение Съюз на безалкохолната промишленост в България
  • Марийка Андреева – Търговски директор, Арома АД
  • Богдан Борисов – Председател на Национална асоциация на млекопреработвателите, собственик на мандра Карабунар
  • Валентин Атанасов – Представител на национално сдружение Съюз на българските пчелари

15.20-15.30 Закриване

ОСНОВНИ АКЦЕНТИ В ПРОГРАМАТА:

ПАНЕЛ 1: Дестинация – София. Визията за развитието на туризма в столицата до 2030 г. Конгресен, културен, събитиен, младежки и фестивален туризъм.
През последните години София се превръща във все по-разпознаваема туристическа дестинация. През 2017 г., София отбелязва приблизително 13% ръст на броя на туристите – 1 346 993 души и около 15% увеличение на реализираните от тях нощувки. Изразходваните от тях средства на годишна база надхвърлят 500 млн. долара според на Мастъркард „Global Destination Cities Index“. Активното навлизане на нискотарифни превозвачи от 2015 г. насам превърна столицата в много по-достъпна европейска дестинация и допринесе за съществения ръст на уикенд и градския туризъм. Според данни от Летище София, през 2015 -2018 година са открити общо 42 нови дестинации, За последните четири години обслужените пътници на летище София са нараснали с 86% – най-високият ръст на пътникопотока сред 100-те най-натоварени летища в Европа. Ключовата локация и добрата свързаност на София, както и развитието на разнообразни туристически услуги в града – от културни фестивали, през конгресен и събитиен туризъм, до културно-исторически и развлекателен туризъм – са сред предпоставките за позиционирането на града като атрактивна дестинация, както за туристи, така и за международни инвеститори. София има потенциала да се развие като целогодишна дестинация, която да привлича бизнес и ваканционен туризъм. Хотелиерската индустрия показва покачване на средните приходи от налични стаи – RevPAR. Българското председателство на Съвета на ЕС беше най-голямото конгресно събитие в историята на България и София и също оказа положително влияние върху туристическия сектор, за да получи столицата по-голяма разпознаваемост като културна и конгресна туристическата дестинация. Според Общинската стратегия за развитие на София като туристическа дестинация 2017- 2030, приета от СОС през октомври 2017 г., градът трябва да са фокусира върху типовете туризъм с най-висок потенциал – културно-историческия, събитийния и конгресния, както и върху развитието на нови видове туризъм, в частност младежкия и уикенд туризъм. Конгресните събития се организират изключително и само от Професионални конгресни организатори със съдействието на градското/националното конгресно бюро.

ПАНЕЛ 2: Умният град „Смарт сити“ като двигател в развитието на градския туризъм. Мобилност, свързаност, сигурност, екология, регулация.
Дигиталните технологии промениха градската среда в течение на няколко десетилетия и днес определено не можем да си представим ежедневието без тях. Днес градовете на бъдещето се рекламират като интелигентни, добре проектирани, красиви, чисти, отзивчиви, зелени, устойчиви, безопасни, здравословни и достъпни. И това вероятно ще се случи в различна степен, според силите на техните кметове. Интелигентният град, който се заражда, ще се гради върху интернет, мобилния облак и различните услуги, разработени от местните управи и бизнеса, за да направят населените места по-привлекателни за жителите и туристите. Фрагментацията на глобалното цифрово пространство, регулация в подкрепа на мрежовата неутралност, защитата на личните данни по линия на GDPR вече са факт. Това означава, че един потребител от Париж или Берлин няма достъп до едни и същи цифрови услуги. Ако трябва да си представим интелигентните градове – те вероятно ще заложат на умни стратегии, за да умножат регионалните си предимства, и вместо отворени глобални и мултикултурни платформи ще станат затворени цифрови общества. Днес туристът, въоръжен със смартфони и широколентов достъп, запечатва дестинацията, както за добро , така и за лошо, като я прави достояние до всички. Технологиите поставят всичко „на масата“ и правят по-видими нещата, както и дават повече възможности те да се коментират. Умните градове в дигиталната ера на голямата петорка (Microsoft, Amazon, Apple, Facebook и Google) изоставят новинарските сайтове и публичните платформи. Те възприемат модела на маркетинговите анализи на Големите данни. Наред обаче със световните гиганти има и местни дигитални решения – работещи и ефективни. Кои са те?

ПАНЕЛ 3: Насърчаване на инвестициите в туризма и осигуряване на достъп до финансиране.
В сферата на недвижимите имоти секторът на хотелите е с най-голям портфейл в банковите институции, а инвеститорите влагат най-много средства в него и ангажират най-много работна ръка в сравнение с молове, офис сгради. Подновен е интересът към столицата от страна на инвеститори и големи хотелски вериги, като се очаква броят 4- и 5-звездни хотелски стаи в града да се удвои до 2021 г. Има ли място за големи проекти и за разширение и подобряване на активите? Има ли резервирано отношение от страна на банките към хотелиерския сегмент? Защо по-лесно се финансират градските хотели, отколкото ваканционните. Какви са експозициите? Какъв е общият обем на кредитите в сектора на туризма? Каква е нормата на възвръщаемост?

ПАНЕЛ 4: Туризмът като мултипликатор за развитие на българското производство. Икономически ползи и въздействия.
Туристическата индустрия в България има значителен принос към икономиката – общият принос на пътуванията и туризма към БВП е 11.5% към 2017 г. Общият принос на сектора към заетостта е в размер на 335 500 работни места или 10.7% от всички заети. Макроикономическите въздействия на туризма (МИВТ), разглеждани като влиянията на туризма надхвърлящи границите на отрасъла и пренасящи последиците от развитието му върху цялата икономика, Тук се отнасят въздействия на туризма върху платежния баланс, заетостта и доходите на работната сила, генерирането на приходи от данъци и такси в държавния и общинските бюджети, диверсифициране на отрасловата структура на икономиката, стимулиране на икономическия растеж, сезонност в стопанската активност, промени в равнището на цените, и други. Туризмът обединява разнородни стопански дейности, които принадлежат към различни отрасли на икономиката. Причината е в специфичната структура на потреблението на туристите, която включва стоки и услуги, потребявани и от местните жители. Затова, туризмът не е самостоятелен отрасъл в Системата на националните сметки и не фигурира в явен вид в нея, което поражда допълнителни усложнения при измерване на неговите макроикономически въздействия. Към днешна дата не съществува единна теория за измерване на макроикономическите въздействия на туризма, а множество фрагментарни концепции по отделни въпроси на измерването на МИВТ, въпреки това да е очевиден значителния принос на този сектор към местните и националната икономика.

МЕДИЙНИ ПАРТНЬОРИ
медии

Видео стриймингът на събитието се осъществява от ММ ТВ

ЗА ПЕЧАТ: ПРОГРАМА

Спонсори на събитието